Минимализмът и книгите :)

Всичко започна с манията ми да разглеждам интериорни снимки и да си мечтая, но това е друга тема на разговор. Така открих за първи път минималистичното обзавеждане и неговата красота. Не просто е изключително семпло и подредено, но и свободното пространство, дори само от снимка внушава спокойствие, консистентност и чувство за баланс. През 2015-та започнах  да се интересувам от минимализма като житейска философия, като начин на живот. Прочетох “Minimalism: The Essential Guide To Liviing Simpler…” на Mary Johnson, която по това време беше безплатна за Kindle (предполагам, че все още е) и започнах да разсъждавам над собствените си навици и начин на живот. Определено не е най-добрата книга, която може да се открие на тази тема, но беше добро начало. Почнах да следя блогове, видеа в YouTube, когато Бард издадоха “Магията на подреждането” на Мари Кондо, веднага си я взех, макар че засрамено ще си призная, че все още седи в TBR купчинката ми.

Какво успях да въведа от идеите на минимализма в ежедневието си? Тъй като не живея още в собствен апартамент, голяма част от начина на обзавеждането и подредбата на мебелите я оставих за вбъдеще. Първото с което се захвнах, беше да разчистя дреболийките, които пазя още от детството си с някаква сантементална стойност, но все неща за които изобщо не се сещам докато не ги видя. И ми олекна, освободих доста голямо постранство от шкафовете си ( все още има какво да разчистя, а и постоянно се добавят нови, но стъпка по стъпка.) След това въведох този процес на подредба и в дрехите си, избрах си три основни цвята, в които да пазарувам – сиво, черно и синьо. Колкото и странно да изглежда, ограничаването на гамата от цветове помага доста за намаляване на бройката дрехи, които бих купила. Тъй като по принцип не съм особено голям разбирач или пък да нося по-особени дрехи, с по-няколко бройки почти еднакви тениски/блузи и дънки съм изключително доволна от гардероба си. С обувките резултата е същия – нося предимно Converse или Vans, така че там решението беше още по-просто и лесно.

И стигнахме до темата на този пост, а именно книгите. И там е най-големият проблем, аз съм човек, който рядко, да не кажа никога – препрочита книги, но въпреки това многоо харесвам идеята за голяма и красива библиотека (естествено частта с почистването на прахтa по нея хич не ми харесва). В последните месеци понамалих поне бройката книги, които купувам на месец, което е една идея подобрение. Всички английски книги ги чета на kindle или ibook приложенията и естествено има изключения. А книгите,  които не съм харесала и съм сигурна, че няма да им дам друг шанс ги дарявам. И съм в една постоянна дилема между желанието да поддържам библиотеката си, да живея минималистично, а и не малък фактор е че пазейки тези книги за себе си не ги дарявам на хора, които може би не могат да си ги позволят, а така просто седят и са красиви на рафтовете ми. Най-големият ми проблем всъщност е, че изключително често нямам възможност да ги разнасям на хартиен носител и ми се налага да си ги купя в електронен вариант или (скандално е знам) да си направя няколко снимки на няколко страници напред (не, не ги разпространявам после, направо ги трия), за да мога да чета през деня и реално с изключние на ваканциите и вечерите или пък почивните дни не ги чета в любимия си книжен вариант.  Често пъти се опитвам да си представя как няколко месеца просто ще чета в електронен вариант, но по принцип харесвам да си чета книгите на български, а не много от тях ги има като e-book.

Минимализмът е философия за това да се освободим от привързаността си към материалното, но идеята не е да махнем предметите, които ни правят щастливи.  И добре осъзнавам, че ако да се лиша от прекрасната ми библиотека би помрачило щастието ми, то мога да живея минималистично и без да правя тази “жертва”. Но са въпроси, които постоянно си задавам и разсъждавам, особено в днешния начин на живот. Не се заблуждавам – колкото и да не искам, всъщност съм част от едно комерсиално общество, гледам реклами на нещо ново и шайни, от което всъщност може би нямам нужда, но въпреки това почвам да искам и да намирам причини да си го купя.  Стана малко по-философско отколкото исках, но всъщност просто ми беше любопитно дали има и други хора, които се опитват да балансират между минимализма и желанието за една голяма библиотека? Какво е вашето мнени за минимализма? 🙂

1 Comment

  1. Габи Николова September 20, 2017 at 10:32 am

    Аз също от известно време се интересувам от минимализма и съм изключително щастлива, че най-сетне попадам на такъв тип публикация, която дори е свързана с книги! Това обаче не ми попречва да се разкъсвам между идеята за този начин на живот и желанието за огромна библиотека! Напоследък обаче реших да се отърва от някои книги, за които съм сигурна, че няма да прочета отново и това всъщност ме направи доста по-щастлива и .. лека (така казано). В момента в библиотеката ми има около 30 заглавия, към които обаче съм истински привързана, а не просто стоят там, за да запълват рафтовете 🙂
    Прекрасна публикация! С нетърпение очаквам да прочета още по темата 🙂

Leave a Reply