За книгите, които изоставяме…

Случвало ли ви се е да не прочетете някоя книга докрай?

Преди 3-4 години щях да ви отговоря с възможно най-категоричното НЕ на което съм способна. Но тогава бях малка, имах по-малко ангажименти и бях убедена, че ако съм хванала някоя книга, независимо дали ми харесва трябва да я довърша. Но “пораснах”, започнах да не успявам да отделям толкова време за четене колкото искам, купчинката с непрочетени книги растеше все повече. И някак си съвсем естествено ми просветна, че времето не стига и не си заслужава да го губя за книга, която не харесвам. Не ме разбирайте погрешно, осъзнавам, че никоя книга никога не е загубено време, освен това съм човек, който трудно чак толкова не харесвам книга, но ако някое четиво не ми допада и не се разбирам със стила на автора, то по-добре да подхвана нещо друго. И затова си поставих за цел да чета до около 50тата страница и ако съм твърдо убедена, че не ми допада я оставям и продавам / дарявам в последствие.

Няколко от книгите, които съм оставяла доста бързо са “Игра на тронове” и  “Властелинът на пръстените” и преди някой да иска да ме линчува заради това, имам оправданието, че наистина, ама наистина не харесвам по-описателния и подробен стил на писане. В мен все още се таи една мъничка надежда, че ще прочета “Игра на тронове”, но истината е, че това сигурно никога няма да стане. Обичам да си изграждам детайлите на света сама и да потъвам в историята, но когато всичко ми е подробно описано някак си историята загубва чара си за мен.  Друга причина да съм оставяла книги е заради твърде бавно начало. Много от книгите, които съм чела тръгват бавно, но примерно героите са ме впечатлили или пък историята е достатъчно увлекателна, че да ме кара да продължавам, но имам случаи, в които просто не успявам.

Ще отбележа в този списък и поредиците, които са останали недовършени. По принцип наистина мразя да не довършвам поредица, която съм започнала и наистина трябва много да не ми харесва първата книга, за да се откажа. Пример за такава поредица е “Легендата” (не помня самото име на трилогията), която може би почнах с твърде големи очаквания и твърде голяма възраст. Не мога да не пропусна да отбележа, че “Двор от рози и бодли” не беше сред любимите ми книги. Тъкмо бяха изчела “Стъкления трон” каквото беше излезнало от поредицата и се бях влюбила в стила на Сара Дж. Маас и нямах търпение да започна и новата и поредица, но леко се разочаровах. Да отново писането беше на ниво – увлекателно и хубаво, но георите… Тамлин и Фейра направо ме побъркваха. Но милиардите положителни ревюта за “Двор от мъгла и ярост” и вярата ми в авторката надделяха и ѝ дадох шанс и не останах разочарована.

Мисля, че е доста важно да се каже, че четенето на книга само, защото е нашумяла не е хубав подход, както и отказването от книги, които има шанс да ти харесат, но просто са с много негативна реакция. В предишния блог имах пост за това да се срамуваме да говорим / четем книги, заради чуждото мнение, затова няма да изпадам в подробности тук, но е много важен проблем над който е хубаво да се обърне внимание.

 

За мен четенето е терапия, процес на увеличаване на щастието ми, спа процедура в работния ден. И ако историята не ме грабва и не ми харесва, започвам да се чувствам напрегната и как сега мога да чета книга, в която да се потопя до последната страница. А вие успявате ли да дочетете всяка книга с която се захванете? И кои са причините, които са способни да ви накарат да зарежете четивото си? 🙂

 

4 Comments

  1. Ferit Feyzula September 27, 2017 at 10:58 am

    Според мен е напълно нормално да се оставят книги, които не ти харесват. Четем за удоволствие. Какъв е смисълът да продължаваш на сила да четеш, ако не ти доставя удоволствие? Много хубав пост! 🙂

    1. bookishwolfcorn September 27, 2017 at 5:23 pm

      Мерси! 🙂

  2. Гергана Васева September 27, 2017 at 5:20 pm

    Здравей!
    Страхотна публикация, поздравления! А що се отнася до книгите, които не харесваме… Някои книги, дори и да не ги харесваме, просто трябва да прочетем. Например аз, в момента съм 10-ти клас. Не харесвам стила на Оноре дьо балзак, но за да имам представа какво обсъждаме в час, то трябва да прочета книгата. Опитвала съм с анализи, преразкази и прочие и исттината е, че винаги се изпуска нещо. Няма смисъл, ако книгата не ти харесва, но трябва. Но ако човек има свободна воля и не му се налага да коментира непременно книгата, която не харесва, то наистина няма смисъл. Но от друга страна… светът не е само черен и бял. Банално, наистина, но вярно. Същото е и с книгите.

    П.П. Измъчих се с ,,Песен за огън и лед” /споменалите сте първата книга/ и особено с втората от поредицата ,,Сблъсък на крале”, но въпреки това смятам, че си заслужаваше. Четох мъчно, но историята наистина ме удовлетвори. Хареса ми, дори се влюбих в нея.

    1. bookishwolfcorn September 27, 2017 at 5:30 pm

      Здравей,

      Радвам се, че поста ви харесва :)! Напълно съгласна съм да, има си книги, които трябва да си прочетем :). За “Песен от огън и лед”, много хора ми казват, че си заслужава и затова все още се надявам да се опитам.

Leave a Reply