Хобитата извън комфортната зона :)

Спомням си, когато бях дете как скачах от интерес на интерес – да се науча да пея (това е невъзможна задача), да танцувам, да пиша… В различните периоди различни желания са взимали превес и съм им отделяла повече временце да опитвам, но когато не се получаваше, бързо се отказвах. Винаги благородно съм завиждала на онези талантливи и креативни хора, на които отстрани изглежда сякаш всичко им се отдава. Естествено бях малка тогава и си мислих, че всичко е талант, че ако не потръгне от първия път значи това не е твоето нещо. Сега гледам по-различно на нещата, оценявам точно колко много усилия трябва да хвърли човек, за да стане добър – всичко се постига с практика, практика, критика и пак практика.

Няколко пъти съм почвала да пиша блогове, опитвала съм да пиша стихотворения, кратки разкази и всеки път съм гледала към предишните опити и съм си мислила, колко зле съм се справяла тогава и съм виждала поне някакво подобрение в новия опит. Имам още много път и в този блог да извървя, за да кажа, че съм доволна от резултата, може би никога няма и да се стигне до такъв момент, но важното е, че докато това ми носи вдъхновение и усещам развитие в себе си ще продължавам да опитвам. Има много нашумели проблеми в блогърското общество напоследък, не знам дали бих могла да ги опиша по-добре от постът на Теми, в който разказва “защо книжните среди я депресират”, но са проблеми, които е хубаво да се обсъждат повече. Защото е странно блогърското общество да бъде агресивно помежду си, да се нападаме за различното мнение, да създадем такива рамки на блог постовете си, че хора да се чувстват притиснати да четата само най-новите нашумели книги и да бързат с ревюта, в които не влагат никаква истинска емоция.  Ще се повторя сигурно за пореден път, но е важно и да четем и да пишем за удоволствие, защото когато то се загуби е безмислено.

Но леко се отплеснах и да се върна на темата за хобитата. След писането, няколко пъти се вдъхновявах от фотографията, може би това е нещо, с което постоянно почвах и много бързо се отказвах. Най-накрая тази година се настроих правилно и изкарах няколко онлайн курса, добих по-реалистична представа за необработените снимки, понаучих кое копче и насторйка на фотоапарата какво значи… и сега е време за практика. Трябваха ми 25 години да се науча, че всичко става с практика и няма да е добро от първия опит. Често гледам инстаграм акаунта си и виждам дребните стъпки към подобрението, но докато преди просто се натъжавах как нещо не се получава и не е достатъчно добро и как никога няма да се справя, сега се хванах в ръце и започнах да уча, чета каквото ми е необходимо и да се опитвам. Няма нищо в лошо и отчайващо в поредната снимка, в която виждаме хиляди недостатъци в последствие или пък в критиката, която прочетем. Всъщност няма нищо по-хубаво от критиката, една от основните причини, че ми отнема толкова много време да се науча, е че нямам добър източник на градивна критика. Друг голям проблем е, че оценявам качеството на снимката си в броя like-ове, но това изобщо не е правилната единица, според която да преценявам добре ли сме се справили. Изобщо не смятам, че инстаграм е правилната социална мрежа, в която да започнем да се учим да снимаме и развиваме в тази насока. Перфектното място за черпене на идеи и вдъхновение, за откриването на добри практики – да, но не и за учене и търсене на одобрение.

След толкова много писания, всъщност целта ми беше да покажа, че ако харесваме нещо и искаме да сме добри в него, да не очкаваме да стане веднага и бързо. Ако се получи – страхотно, но ако не – просто да си дадем време и да вложим усилия. И когато нещо ни прави щастливи дори малко хора да го оценяват, това не го прави по-маловажно или по-безмислено, стига на нас да ни харесва това е всичко от което се нуждаем :). Затова хайде, усмихнете се, открийте нещо, което винаги сте искали да правите, но не сте били сигурни, че е за вас и започнете – намерете курс, книга или каквото сметнете за полезно, или пък просто почнете да пркатикувате. Ще отнеме време, но после ще се обърнете и ще сте благодарни, че сте взели решение да се захванете и да вложите усилие. Независимо от крайните резултати – по пътя ще откриете много ценни уроци.