Mини ревюта :)

Не съм писала книжно ревю от много, много време… не защото не съм откривала прекрасни книги, които да ме вдъхновят да споделя размислите си за тях, но просто не ми оставаше достатъчно време, за да напиша ревю от което бих била доволна. Най-вече нямах никакви часове, в които да не тичам по задачки последните месеци, че да мога спокойно да седна и да се вглъбя в мислите си, че да успея да извадя от там нещо достатъчно креативно. Не поствам ревютата си в блога, ако някой ден излезна от тази огромна черна дупка – ще можете да ги откриете в Аз чета. Но тук смятам да споделям едни мини ревюнца и мнение за последните 5 книжки, които съм чела, обмислям да е месечен пост, но за да не проявя излишна амбициозност, ще видя как ще потръгне :). Няма да подредя книжките нито според коя повече ми е харесала или пък по ред на прочитане и така, нека да се захващам.

“All that she can see”, Кари Хоуп Флетчър, 

4.5 / 5

All that she can see” e вторият художествен роман на Кари Хоуп Флетчър, която е доста известен booktube-ър (цък, отдавна вече в канала си не качва особено свързани с книги видеа, но когато аз почнах да я следя бяха предимно ревюта, книжни песни и от този сорт). Миналата година прочетох “On the other side” и се влюбих в стила ѝ на писане. Ще направя бърза реклама на това, че книжката я преведоха и на български тази година: “От другата страна”, но за жалост не чувам никой да говори за нея и не съм сигурна колко точно хора знаят за същестуването на превода,

заради което ми се ще да го спомена и тук, а книжката наистина си заслужава. Но стига толкова за Кари и за първият и роман. В “All that she can see” проследяваме историята на Чери, която вижда негативните чувства на хората, като същества обикалящи около собствениците си. Поставяйки си за цел да помогне на хората около себе си да се отърват от лошите емоции и чувства, които ги контролират, тя дава всичко от себе си създавайки различни индивидуални сладкиши, с които да подслади живота им, а може би и нещо повече…   Но тя не е единствената с такива способности и не всички използват това което виждат у хората, за да направят света едно по-добро място и да може всички да открият щастието си или пък мислят дарабата си за подарък от съдбата. Това е от първите книги в магически реализъм жанра, които прочетох и наистина много ми хареса.

“Червен Изгрев” на Пиърс Браун, 5 / 5

Трилогията “Червен Изгрев” е от онези янг адълт дистопии, за които всички говорят и препоръчват и определено има защо. Светът на Дароу е разделен на “златни”, които управляват и се смятат за най-разумни и могъщи и всички останали по низши цветове, всеки от които си имат свои собствени задачи в тази безупречено организирана кастова система. Но това е система, която не се намира просто на една малка планета – не, тя е в цялата Слънчева система. Това с което “Червен изгрев” изпъква пред всички останали е изключително детайлните битки и планирания. Докато четеш за войните и се чувстваш сякаш всичко се случва около теб. Друг много хубав елемент е, че тук главния герой не е представен като всемогъщ Бог, със супер способности, който сам може да спаси света, не тук виждате реалността – екипността, приятелите, семесйтвото и силата на обединението под една обща кауза.

“Изтръгнати от корен”, Наоми Новик, 4/ 5

Още с корицата си “Изтръгнати от корен” ми вдъхва уют и топлота. Всеки път като я четях исках просто да се сгуша в топлото одеяло с чаша с гореща напитак в ръка и да потъна в приказната ѝ история.  Змеят, който не яде девойки, но го взима за десет години в замъка си и никой не знае защо, страшния лес, който завладява света малко по малко със своята лудост и мрачност, магията на Баба Яга… все елементи достатъчни да привлекат интереса ми.  Агнешка е едно от момичетата в селото, което винаги е чорлаво, оцапано и със скъсана рокля, а най-добрата ѝ приятелка Каша е нейна пълна противоположност – сръчна, талантлива, умее да танцува и да готви, като най-красивата млада девойка се очаква, че тази година Змея ще избере да отведе нея в замъка си. Но противно на очакванията той избира Нешка. И нейният живот се преобръща, всичко е поставено на изпитания, а на плещите и пада и борбата с ужасяващия Лес. Приказка за смелостта, любовта и приятелството, за онези скрити нещица, които остават зад завесата, невидими за останалите и за които понякога не предполагаме, когато сме готови да отсъдим с тежките си думи. “Изтръгнати от корен” е четиво, което силно препоръчвам на всеки и ако имате леки колебания, то нека да ви улесня – заслужава си! 🙂

“Игра на омраза”, Сали Торн, 4/ 5

“Игра на омраза” не започна особено силно за мен – не знам точно защо, но първите 50 страници още не можех да кажа, че историята или пък стила на авторката ми допада, но после някак си ме грабна. Със страниците лека полека се привързах към главните герои и четейки, нервно потропвах с краче от напрежение какво ще стане накрая. Луси и Джошуа са главни асистенти на съпрезидентите на новосъбрала се книгоиздателска къща. Те се мразят, имат си собствени игри на омраза и постоянно си правят гадни номера. Финалът е прекрасен, а като цяло бих класифицирала книжката като много приятно, забавно и разпускащо четиво. Напомни ми на “Жестока любов” на Колийн Хуувър и останах доволна, че въпреки лошото начало я прочетох докрай и затворих последната страница с широка усмивка на лице.

“Костенурки до безкрая”, Джон Грийн, ∞/ 5

Отказвам да дам само 5 от 5 за тази книга. Не че съм очаквало каквото и да е по-различно от такъв резултат за книга на Джон Грийн, която попадне в ръцете ми. Повечето хора, които ме познават знаят, че Джон Грийн е един от любимите ми автори, не просто защото е прехвален и супер комерсиален или някакви подобни описания, а защото творчеството му е прекрасно и изпълнено с толкова много емоция и за да вникнеш по-дълбоко, трябва да четеш между редовете. Да, книгите му може би са по-подходящи за тийнейджъри, които преоткриват себе си, но аз ги намирам за идеални за всяка възраст, защото съществуването ни е едно постоянно търсене на Аза, изграждане и моделиране на възгледите ни. А в “Костенурки до безкрая” се сблъскваме точно с живота на шестнайсетгодишната Аза (сърдечно благодаря на прекрансия български превод на името на главната героиня), която страда от OCD (Obsessive–compulsive disorder) и трудностите, с които трябва да се справя в ежедневието си. Заедно с най-добрата си приятелка Дейзи се захващат да разкрият мистериозното изчезване на милиардера Ръсел Пикет, защото наградата за откриването му ще бъде от полза и за двете им. И тук в историята продължава леко вплитайки мистерия и загадки в себе си. Елементът, който аз харесах най-много беше описанието на Аза и нейните размисли за съществуването ѝ и вглъбяването в спиралата на собствените ѝ мисли.    На места четейки, даже леко ме побиваха тръпки от страха и ужаса, който човек може да открие в размислите си и липсата на контрол, когато нишката му се изплъзне… И мога да говоря още много, впускайки се в странни за четене разсъждения, защото емоцията от книгата ми е още прясна, но това е най-добрата книга на Джон Грийн. Дори да не сте фен на творчеството му досега, то тази книга може и да ви промени мнението и да ви допадне, така че ако се чудите дали да и дадете шанс, тези 272 страници според мен са добра инвестиция, която да направите. 🙂

Надявам се имитацията на мини ревюта да ви е допаднала :). Тази идея ни хрумна съвместно с Тихи, чиито мини ревюта може да прочетете тук. А вие чели ли сте някоя от тези книжки и какво е вашето мнение за тях? 🙂

 

 

 

2 Comments

  1. Габи Николова November 30, 2017 at 12:56 am

    Идеално те разбирам. Последните месеци блогът ми също претърпя доста дълъг застой, но бавно бавно се връщам в ритъм 🙂 Идеята ти за тези мини ревюта и самите ревюта са прекрасни, свежи и напълно достатъчни! Да можеш да описваш с малко думи, ето това е дарба, а ти определено я притежаваш!
    След ревюто ти непременно смятам да посегна най-сетне и аз към нивата книга на Грийн. Като негов заклет почитател, няма начин да оставя историята недочетена! П. П. “Игра на омраза” и за мен се оказа едно попадение, макар и малко мудно в началото 🙂

    1. bookishwolfcorn November 30, 2017 at 9:29 am

      Мерси за прекрасните думи <3, много се радвам че ти харесват мини ревютата, изключително приятни са и за писане :). За Джон Грийн щом си му почитателка определено ще ти хареса според мен :), още не съм попаднала на негативно ревю. “Игра на омраза” точно мудно е перфектната дума за началото, но после те грабва и много <3

Leave a Reply