My bookstagram story

Eто ме пак в блога след огромна пауза с един пост, който от доста време искам да напиша, но не се чувствах достатъчно квалифицирана за него. И не, и сега не се чувствам достатъчно добра, че да давам съвети за инстаграм, но осъзнах, че  и никога няма да се почувствам така, а от една хубава дискусия и размяна на съвети и критика, може само да повлияе положително и на мен, и на всички четящи този пост. Така че, днес реших да ви споделя как аз подреждам инстаграм акаунта си, какво съм открила с времето и съм подобрила и какъв е процеса ми на постване.

В последната година bookstagram зае голяма част от ежедневието ми, от честото отваряне да разглеждам снимки, да like-вам, да се възхищавам на въображението и таланта на ужаааасно много хора, но и да открия колко много българи също участват в това общество, така да го наречем. И е много хубаво чувство, и от няколко години имам влечения, да снимам, да изградя хубав профил, но не напредвах дълго време, седях и се критикувах без особено развитие. Нямах стил, снимах хаотично, профилът ми всъщност нямаше нито цветова тема, нито пък беше само за книги и тъй като съм почитател на консистентните профили като поглеждах моя не го харесвах. В средата на 2017-та реших, че е време да спра просто да опитвам, но и да вложа повече усилия, изкарах един курс за фотография в Udemy, прочетох няколко книги, гледах клипчета със съвети, отделих профила си да е вече само на книжна тематика. Научих се, че всеки има различен вкус и няма да направя универсалната снимка, която всички да харесват или пък да е перфектна и в това няма нищо лошо. Може би има професионалисти, които могат да направят перфектната снимка без да се развихрят в Lightroom, но на мен това ми е хоби, снимам с телефона си, нямам хубав фотоапарат, а само въображението и лаптопа си. И последен важен урок преди да премина към процеса си на снимане – човек, винаги ще намира за какво да се критикува, винаги ще се подобрява, винаги ще се учи и това е процеса на развитие, който е необходим, затова може би е хубаво да сме малко по-добри към себе си. ( предполагам, че имам нужда постоянно да си го повтарям, заради което държах да го напиша и в блога, ако някой също като мен се съмнява в себе си или пък оценява труда си единствено с броя like–ове).

Първо си купих няколко фона за снимките, за да мога да постигна консистентност. Като квадратни парчета мушама са, така че ако вкъщи разполагате с покривка, одеяло, маса … Важното е първо да решите какви цветове искате да преобладават на стената ви. Аз си взех бяло-сив фон имитиращ дърво и още един бял фон на точки, с цел да представлява заден фон, който да създава хубав bokeh ефект, но разполагам само с портретния профил на iPhone-a ми, който има още доста да работи да се доближи до професионален фотоапарт с хубави лещи и хубав истински bokeh ефект. За рождения ми ден, колегите ми ми подариха хубава, компактна “кутия”, за композиция на снимката и две професионални осветителни тела (не знам как се наричат, бих има казала чадъри :D), с което горе-долу се изчерпва инвентара му от неща, които ползвам за фон. Естесвено може да направите прекрасни снимки и без наличието на каквото и да е специално нещо и да импровизирате с всичко налично вкъщи.

След като сглобя “волтрон” в хола си, решавам коя книга искам да снимам, какво би подхождало като орнаменти около нея, за запълване на кадъра – и тук е момента да изригнете с креативност и въображения, запазвайки вашия си стил. Аз например много харесвам да имам повтарящ се елемент в повечето си снимки и засега това е сивото ми одеяло, което създава точното настроение, което искам, а и после при редактирането в lightroom много ми помага да запазя поне приблизително цветовата гама на профила си. Може да искате да е семпло или пък кадъра да е препълнен, въпрос на вкус е и нямам универселен отговор как точно ще стане по-красиво или пък “правилно”.

А след това се захващам и със снимането, винаги правя по около 5/6 снимки на една и съща книга, от различни ъгли или пък сменям тотално композицията и после докато редактирам избирам финалния вариант. Случвало ми се е преди да правя по един кадър и после докато я гледам, съжалявам, че нямам повече варианти, между които да избера. Тази неделя снимах книжки на Рейнбоу Роуъл, но няма да покажа примери с тях, тъй като ги планирам за другата седмица, но ето тук: цък, може да разгледате последните ми снимки, а ако ги сравните с по-старите ще може да видите и многото грешки, които съм допускала преди. Последно ще спомена, че ползвам UNUM приложението на телефона, с което си редя предварително снимките, виждам как изглеждат една до друга, слагам caption-ите отдолу и хештаговете си и така горе долу си подготвям по три поста през седмицата. Може би е важно да кажа, че не намирам ползването на хештагове за негативно или лошо, в крайна сметка точно така, хората успяват да стигнат до постовете ви и да ви харесат и фоулнат, затова не ги пестете или пък да се влияете от подигравките тип #hastageverything.

А вие обичате ли да снимате книгите, които четете? Имате ли тема на инстаграм акаунта си или предпочитате да го поддържате естествен? И какво харесвате в един инстаграм профил? 🙂

 

3 Comments

  1. mbdimitrova December 27, 2017 at 3:14 pm

    Забелязах колко хубав ти е профилът напоследък! Личи си, че влагаш усилия в това да правиш хубави снимки и да имаш консистентен feed. Моят все още е доста далеч от това, но за момента не съм си го и поставила като цел. Може би някой ден…

    1. bookishwolfcorn December 28, 2017 at 10:34 am

      Мерси! <3 Твоят профил ми е от любимите на тема консистентност на цветове и стил и явно без дори особени усилия =) и особено когато снимаш природа, архитектура… и по-разнообразни тематики, запазването на хармонията и настроението на снимките си е трудна задача, която просто на някои хора си идва от вътре :).

  2. gzheleva January 23, 2018 at 4:26 pm

    Здравей! От известно време наблюдавам профила ти в Инстагарам и намирам снимките ти за страхотни. 🙂 Мога ли да те помоля да дадеш малко повече информация за техниката, която използваш?

Leave a Reply