Един последен поглед към 2017-та

 

Годините летят, всяка минава по-бързо от предходната и всяка носи със себе си нови грешки, поуки, усмивки и очаквания. Минала туко що 25-те си години научих много ценен урок, че миналото е минало, да гледам само напред, да се уча от старите грешки мои и чужди, а после да ги забравям, защото не са важни. Дълго време бях свикнала да обвинявам другите за това, че нещо не е както искам или съм искала, и после години наред да си го припомням и разстройвам над нещо, което отдавна е минало-заминало, пропускайки да се оглеждам за случващото се около мен сега, в този момент. Но последната година се справих с това, учейки се от собствената си грешка и после продължавах да гледам само напред. Така че бих казала, че през 2017та отметнах това, като част от нещата по себе си върху които имам да работя. Обещала съм, си всяка година да подобрявам нещо в себе си – да не съм толкова мнителна, да не търся скрит смисъл там където го няма, да съм по-отворена към хората, да се опитвам да видя нещо през очите на другите, да се старая да съм по-съобразителна… и мога да изреждам още много.

Тази година искам да се съсредоточа над на пръв поглед повърхностни неща, но смятам, че са изключително важни за това как се чувства човек в собствената си кожа. Винаги съм имала проблем с килограмите си, от които никога не съм доволна. Периодично ми се случва да изпадна в някаква странна криза за няколко дена, след което я преодолявам, но започнах да се изморявам от собствения си мързел. Затова тази година ще се съсредоточа над това да постигна баланс с тялото си и да спра да съм толкова критична сама със себе си. Уви открила съм, че ми е много трудно да тренирам редовно, затова няма да си поставям високи цели, ако успея да тренирам – чудесно. Но това над което ще поработя е здравословното ми хранене, вегетарианка съм така че лесно съм отказала редовното ядене на някакъв junk от моловете, но години наред сладкото е било най-големия ми враг и планирам да го заместя максимално с плодове и фрешове, и лека полека да намаля захарта, която организмът ми поема всекидневно.

Кога беше последния път, когато направихте нещо защото искате? Защото ви харесва? Питате се постоянно, какво ще кажат другите, какво ще каже семейството ви, какво ще кажат приятелите ви? И говоря за най-повърхностните решения, за това как изглеждате и как се държите, защото сега са годините, когато не трябва да мислим за тези неща, сега са годините, когато не трябва да съжаляваме и да правим точно каквото ни харесва… може би ще съжаляваме после, но няма значение, СЕГА сме били себе си. И ако ви харесва да боядисате косата си сигнално розова и с мъжка прическа – давайте. Косата ни, гримът ни, дрехите са една временна картина на нас самите и постоянно я променяме, но трябва да е както искаме, а не както очакват другите около нас. Спомням си времето, когато бях дете, когато постоянно харесвах следващия пиърсинг или пък татуировка, но бях малка, не можех да взема това решение за себе си… Радвам се, че майка ми ме убеди да изчакам, когато порасна повече и съм сигурна в идеята, която харесам. Вече от една година съм влюбена в първата си татуировка. И искам още и имам много идеи в главата си, но нагнезденото обществено мнение “ами ако съжаляваш после“ толкова се е просмукало в съзнанието ми, че постоянно ме спира.

И пиша този пост като една псведо равносметка и бъдещо обещание за идващата 2018-та година. Че се изморих да се подчинявам на “Ами ако съжаляваш после?” и ще посветя следващата година на това да се отърва от тази тежест. Не ме разбирайте погрешно, интересувам се от чуждото мнение, защото това е естествената човешка реакция и защото няма нищо лошо в това. Просто границата между да се интересуваш и влияеш, и да му позволяваш да те контролира е доста тънка. Естествено, че е важно за мен, хората да ме оценяват добре, да съм мила и внимателна, да помагам на всичко около себе си с каквото мога и това никога няма да се промени, но това как изглеждам например е личното решение, което трябва сама да взимам. Като момиче, много хора очакват, че е нормално да ми харесва да нося рокли или пък токчета, да харесвам да се гримирам, но това са неща, които ме карат да се чувствам изключително некомфортно и чуждо на себе си. И не разбирам защо да си го причинявам, ако ми се налага да съм официална винаги може да си избера един костюм, риза и белите converse-ки и това е идеалната комбинация за мен – за да се чувствам себе си, да си прекарам добре, а не през цялото събитие, да мисля колко ме болят краката в тези обувки, да не смея да си пипна лицето или косата, или пък само да се моля да свърши, за да разкарам тази странна рокля от себе си.

Пиша тези думи най-вече за бъдещето си Аз, когато седна пред блога си и започна да водя тежки философски размисли в главата си. За пътите, в които ще се поколебая да бъда вярна на себе си, чувствайки се свободна и щастлива или ще предпочета поредния ден на измамна сигурност, който ще ме убива малко по-малко. А ако някой случайно е стигнал до последните редове на този безумно дълъг текст – Не забравяйте да сте по-малко критични към себе си и околните, да се обичате, да сте добри помежду си, да се разбирате, да загърбите старите драми и да живеете за сега, защото това е което има значение. <3 И ще завърша философстването си с любимата си песен в края на годината =):