Browsing Category:

Books

Book covers :)📚

Тази седмица реших да направя малко по-лежерен пост вдъхновен от един тип youtube клипчета, които много обичам и са ми интересни, а именно за сравнение между книжни корици. Както се казва в една българска поговорка “по въшнния вид посрещат, а по ума изпращат” и ще си позволя да я перифразирам “по корицата посрещаме, по съдържанието изпращаме”. Често пъти съм в книжарница или разглеждам нови книжки онлайн и моментът, в който видя някоя прекрасна корица веднага се заглеждам, и съответно понякога подминавам някоя книга, която вероятно би ми харесала, но просто не успява да привлече вниманието ми, преди да съм чула / прочела позитивни ревюта. Затова въпреки, че звучи много повърхностно, смятам, че корицата е изключително важен елемент от хубавата книга. Дизайна на една корица е процес, който не е никак лесен и ми се струва, че хората не го оценяват достатъчно. След като прочета някоя книга, винаги поглеждам корицата пак и оценявам дребните детайли, които илюстратора е искал да заложи в нея, как той е възприел историята…

Подбрала съм няколко книги, като ще сравнявам с английската корица (тази, която съм видяла първа, защото често има няколко) с българската и ще оценявам коя ми харесва и ще и давам точка =)). Хайде да започваме!

Много харесах и сериала и книгата “13 причини защо” на Джей Ашър. По принцип рядко харесвам книги с хора на корицата, просто намирам за много по-трудна задача да се направи по-красиво и да предаде емоцията от книгата. Тъй като може би изгледах първо сериала, а след това прочетох книгата и съответно представа ми за как изглеждат героите се изгради от сериала, въпреки че девойката и люлката е добре обвързано с историята, намирам българската корица за много по-подходяща и красива. Пасва на историята и емоцията, хаотичните чувства… така че тя българската корица печели първата точка.

Winner: BG


С “Аристотел и Данте откриват тайните на вселената” бях изправена пред голяма дилема. Много харесвам шрифта и червения truck на английската корица, и въпреки че има повече леки детайли от историята вмъкнати в нея, не мога да я избера. Българската корица има един особен чар и стил, цветовете са прекрасни, на нея пък има двете момчета загледани в звездите, което също е доста добре обвързано с историята. Така че след не-кратки колебания ще дам и тази точка на българската корица.

Winner: BG


 

“Отвъдземя” още даже не е излезнала официално на български, но видях тази красота в инстаграм и се влюбих и реших че не мога да не я спомена. Оригинална корица също е прекрасна, но синьо/зелените цветове са ми любими така че фаворитът ми е ясен.

Winner: BG


Тук е първият пример за корица, чиято английска корица харесвам много повече. Въпреки, че съм голям фен на минималистичните дизайни, а тя е точната противоположност, според мен се комбинира много добре с историята, подсказва лекичко, с което да привлече читатели. Така че тук точката връчвам на английското издание.

Winner: EN


Кой не харесва звездни корици? 🙂 Ще се повторя и за тази двойка корици смятам, че и двете с красиви, звездни  и обвързани с книгата. Оценявам изцяло естетически, коя намирам за по-красива и този път английската корица води с малка преднина. Просто като я погледна и все едно аз се нося из космоса, преследвайки кораба сред звездите :).

Winner: EN


Всеки, който ме познава или е чел статиите ми в този блог преди да се затрие всичко, знае че обожавам Патрик Нес. Ако някой от авторите, които чета би могъл да получи титлата “любимият ми автор” то това определено би бил той. И всиките чуждоезични корици, които съм виждала ми харесват, но съм ужасно благодарна, че Artline Studios успява да ги надминава и да ни представя едни изключителни корици. Тук ще връча точка на българското издание.

Winner: BG


Както споменах и в началото -> рядко харесвам хора на кориците. За жалост още книгата ми е в TBR-а и не съм много запозната с историята, за да кажа коя се връзва по-добре с историята, но английската е доста свежа и art-си и ми допада доста повече.

Winner: EN


Не съм сигурна че има много нужда от коментар по тези две корици. Настроението,.. всичко е страшно различно между двете, честно казано не знам какво е повлияло на решението българската корица да бъде някак си по “детска” или поне на мен така ми изглежда. Не харесвам особено стила на рисунката нито подбрания шрифт, затова избирам английското издание. А и това е книга, която доста нашумя измежду английските читатели, но не съм сигурна, че тук с тази корица ще успее да привлече достатъчно читатели.

Winner: EN


И така, крайният резултат е 4 точки за българските корици срещу 4 точки за английските, въпреки че бройката сравнение е доста произволна, не исках да прекалявам, а това са кориците за които първо се сетих. А вие оценявате или сравнявате ли книгите по кориците? Кои са вашите любими корици, които поставяте на видно място в библиотеката си така че да се виждат ясно?

 

My reading routine 🦄

В предишния пост за книгите, които изоставяме, споменах че за мен процеса на четене е като спа процедура, като специално изживяване на почивка и релакс докато съзнанието ми се рее из страниците на новото подхванато четиво.  А и вече сме октомври, есен е, красиво е и изобщо сезонът ми създава едно такова специално настроение. И ми хурмна, че искам да споделя “идеалната” си рутина за четене, естествено възможността всички изброени стъпки да присъстват е много малка, но понякога успяваме да си откраднем достатъчно време, за да изпълним перфектния ритуал по създаване на пълен уют.

 

Първото най-важно нещо е да си избера кое местенце в къщи ми се струва

най-подходящо за четене – трбява да е удобно и меко, да има достатъчно светлина… Все още нямам обособен кът за четене, някой ден, когато живея в собствено жилище имам пълен план в главата си как да изглежда, но за сега се задоволявам с леглото в моята стая. То има няколко минуси, нямам достатъчно дневна светлина, по скоро имам прозорец, който обаче ако дръпна пердетата става твърде светло в цялата стая. А аз бих предпочела да е така че да влиза малко светлина отстрани или зад мен, но да не е твърде много, ако успявам изобщо да се изразя достатъчно ясно. Освен това в бъдеще със сигурност ще имам 1-2 котки, които доволно да идват при мен да ми мъркотят <3.

Естествено следващата стъпка е да изберем какво настроение искаме да създадем посредством аромати и свещи. Аз обикновено паля по една свещ, но дори нейното единствено малко пламъче, успява да ме накара да се чувствам уютно и защитено. Добра идея са и арома лампите или дифузерите, ако сте фен на аромотерапията. А ако разполагате с камина – то не знам колко по-перфектно би могло да бъде. След като запалим каквото можем и подготвим обстановката около себе си, аз лично обичам да си направя чаша кафе / чай / топъл шоколад…каквато топла/студена напитка ви влече :). Аз съм повече coffee person и затова по-често мога да бъда открита с чаша кафе в ръка.

Ако сте почитатели и на дребни сладкиши, соленки, плодове или някакъв

тип мини закуски също е удобно да си ги подготвите да са на една ръка разстояние. Като огромен фен на сладкото, ако желанието ми за по-здравословен начин на живот не надделее, когато се убеждавам да си нарежа ябълка, банан или някакви горски плодове, понякога подбирам някакви малки вафлички, бонбонки, но гледам да не са цапащи и силно шоколадови като се затоплят, защото не искам да си нацапам книгата естествено.

И след всичкия този процес на подготовка е времето да се облечем в нещо комфортно, моят избор винаги си остават пижамките, взимаме одеялото и книжката и се настаняваме удобно в подготвеното кътче.  И щях да забравя естетсвено, че след цялото отделеното време да подредим всичко и да си създадем пълен комфорт около себе си, няма как да пропуснем да направим една идеална инстаграм снимка ;).

За жалост доста по-рядко имаме такава възможнсот да създадем такъв книжен рай и често пъти просто открадваме време да прочетем няколко странички дали преди да заспим, дали в градския транспорт, където вероятно биха гледали много странно, ако се качим по пижама, загърнати в одеяло със свещ в едната ръка и книга в другата. Но определено си заслужава понякога да се поглезим и отделим това време за нас си. А вие имате ли си ваша рутина, когато имате повече време и сядате да четете? 🙂

За книгите, които изоставяме…

Случвало ли ви се е да не прочетете някоя книга докрай?

Преди 3-4 години щях да ви отговоря с възможно най-категоричното НЕ на което съм способна. Но тогава бях малка, имах по-малко ангажименти и бях убедена, че ако съм хванала някоя книга, независимо дали ми харесва трябва да я довърша. Но “пораснах”, започнах да не успявам да отделям толкова време за четене колкото искам, купчинката с непрочетени книги растеше все повече. И някак си съвсем естествено ми просветна, че времето не стига и не си заслужава да го губя за книга, която не харесвам. Не ме разбирайте погрешно, осъзнавам, че никоя книга никога не е загубено време, освен това съм човек, който трудно чак толкова не харесвам книга, но ако някое четиво не ми допада и не се разбирам със стила на автора, то по-добре да подхвана нещо друго. И затова си поставих за цел да чета до около 50тата страница и ако съм твърдо убедена, че не ми допада я оставям и продавам / дарявам в последствие.

Няколко от книгите, които съм оставяла доста бързо са “Игра на тронове” и  “Властелинът на пръстените” и преди някой да иска да ме линчува заради това, имам оправданието, че наистина, ама наистина не харесвам по-описателния и подробен стил на писане. В мен все още се таи една мъничка надежда, че ще прочета “Игра на тронове”, но истината е, че това сигурно никога няма да стане. Обичам да си изграждам детайлите на света сама и да потъвам в историята, но когато всичко ми е подробно описано някак си историята загубва чара си за мен.  Друга причина да съм оставяла книги е заради твърде бавно начало. Много от книгите, които съм чела тръгват бавно, но примерно героите са ме впечатлили или пък историята е достатъчно увлекателна, че да ме кара да продължавам, но имам случаи, в които просто не успявам.

Ще отбележа в този списък и поредиците, които са останали недовършени. По принцип наистина мразя да не довършвам поредица, която съм започнала и наистина трябва много да не ми харесва първата книга, за да се откажа. Пример за такава поредица е “Легендата” (не помня самото име на трилогията), която може би почнах с твърде големи очаквания и твърде голяма възраст. Не мога да не пропусна да отбележа, че “Двор от рози и бодли” не беше сред любимите ми книги. Тъкмо бяха изчела “Стъкления трон” каквото беше излезнало от поредицата и се бях влюбила в стила на Сара Дж. Маас и нямах търпение да започна и новата и поредица, но леко се разочаровах. Да отново писането беше на ниво – увлекателно и хубаво, но георите… Тамлин и Фейра направо ме побъркваха. Но милиардите положителни ревюта за “Двор от мъгла и ярост” и вярата ми в авторката надделяха и ѝ дадох шанс и не останах разочарована.

Мисля, че е доста важно да се каже, че четенето на книга само, защото е нашумяла не е хубав подход, както и отказването от книги, които има шанс да ти харесат, но просто са с много негативна реакция. В предишния блог имах пост за това да се срамуваме да говорим / четем книги, заради чуждото мнение, затова няма да изпадам в подробности тук, но е много важен проблем над който е хубаво да се обърне внимание.

 

За мен четенето е терапия, процес на увеличаване на щастието ми, спа процедура в работния ден. И ако историята не ме грабва и не ми харесва, започвам да се чувствам напрегната и как сега мога да чета книга, в която да се потопя до последната страница. А вие успявате ли да дочетете всяка книга с която се захванете? И кои са причините, които са способни да ви накарат да зарежете четивото си? 🙂

 

Минимализмът и книгите :)

Всичко започна с манията ми да разглеждам интериорни снимки и да си мечтая, но това е друга тема на разговор. Така открих за първи път минималистичното обзавеждане и неговата красота. Не просто е изключително семпло и подредено, но и свободното пространство, дори само от снимка внушава спокойствие, консистентност и чувство за баланс. През 2015-та започнах  да се интересувам от минимализма като житейска философия, като начин на живот. Прочетох “Minimalism: The Essential Guide To Liviing Simpler…” на Mary Johnson, която по това време беше безплатна за Kindle (предполагам, че все още е) и започнах да разсъждавам над собствените си навици и начин на живот. Определено не е най-добрата книга, която може да се открие на тази тема, но беше добро начало. Почнах да следя блогове, видеа в YouTube, когато Бард издадоха “Магията на подреждането” на Мари Кондо, веднага си я взех, макар че засрамено ще си призная, че все още седи в TBR купчинката ми.

Какво успях да въведа от идеите на минимализма в ежедневието си? Тъй като не живея още в собствен апартамент, голяма част от начина на обзавеждането и подредбата на мебелите я оставих за вбъдеще. Първото с което се захвнах, беше да разчистя дреболийките, които пазя още от детството си с някаква сантементална стойност, но все неща за които изобщо не се сещам докато не ги видя. И ми олекна, освободих доста голямо постранство от шкафовете си ( все още има какво да разчистя, а и постоянно се добавят нови, но стъпка по стъпка.) След това въведох този процес на подредба и в дрехите си, избрах си три основни цвята, в които да пазарувам – сиво, черно и синьо. Колкото и странно да изглежда, ограничаването на гамата от цветове помага доста за намаляване на бройката дрехи, които бих купила. Тъй като по принцип не съм особено голям разбирач или пък да нося по-особени дрехи, с по-няколко бройки почти еднакви тениски/блузи и дънки съм изключително доволна от гардероба си. С обувките резултата е същия – нося предимно Converse или Vans, така че там решението беше още по-просто и лесно.

И стигнахме до темата на този пост, а именно книгите. И там е най-големият проблем, аз съм човек, който рядко, да не кажа никога – препрочита книги, но въпреки това многоо харесвам идеята за голяма и красива библиотека (естествено частта с почистването на прахтa по нея хич не ми харесва). В последните месеци понамалих поне бройката книги, които купувам на месец, което е една идея подобрение. Всички английски книги ги чета на kindle или ibook приложенията и естествено има изключения. А книгите,  които не съм харесала и съм сигурна, че няма да им дам друг шанс ги дарявам. И съм в една постоянна дилема между желанието да поддържам библиотеката си, да живея минималистично, а и не малък фактор е че пазейки тези книги за себе си не ги дарявам на хора, които може би не могат да си ги позволят, а така просто седят и са красиви на рафтовете ми. Най-големият ми проблем всъщност е, че изключително често нямам възможност да ги разнасям на хартиен носител и ми се налага да си ги купя в електронен вариант или (скандално е знам) да си направя няколко снимки на няколко страници напред (не, не ги разпространявам после, направо ги трия), за да мога да чета през деня и реално с изключние на ваканциите и вечерите или пък почивните дни не ги чета в любимия си книжен вариант.  Често пъти се опитвам да си представя как няколко месеца просто ще чета в електронен вариант, но по принцип харесвам да си чета книгите на български, а не много от тях ги има като e-book.

Минимализмът е философия за това да се освободим от привързаността си към материалното, но идеята не е да махнем предметите, които ни правят щастливи.  И добре осъзнавам, че ако да се лиша от прекрасната ми библиотека би помрачило щастието ми, то мога да живея минималистично и без да правя тази “жертва”. Но са въпроси, които постоянно си задавам и разсъждавам, особено в днешния начин на живот. Не се заблуждавам – колкото и да не искам, всъщност съм част от едно комерсиално общество, гледам реклами на нещо ново и шайни, от което всъщност може би нямам нужда, но въпреки това почвам да искам и да намирам причини да си го купя.  Стана малко по-философско отколкото исках, но всъщност просто ми беше любопитно дали има и други хора, които се опитват да балансират между минимализма и желанието за една голяма библиотека? Какво е вашето мнени за минимализма? 🙂

Есенен книжен таг :)

 Септември е и въпреки, че още е горещо и не е достатъчно есенно, аз психически се подготвям за любимия си сезон. Затова реших днес да направя THE AUTUMN BOOK TAG 🙂

1.Кое е любимото ти нещо относно есента?

Обичам всичко в есента. Времето – леко облачно, хубав есенен дъжд <3, невероятните цветове на листата… Чувството на уют, когато навън вали, а аз седя под одеялото с чаша кафе и книга в ръка. Това е една от причините да смятам, че ако живеех някъде по на север щях да съм ужасно щастлива от времето.

2.Коя книга ти напомня за училищните дни?

Винаги ще бъде поредицата “Здрач”. От години вече не ходя на училище, но още помня училищните дни, когато започнах да чета тази поредица. Отвори цял един свят и жанр пред мен.  Разнасях я да я чета в междучасията, в автобуса… , когато излизаха филмите винаги дебнех за предпримиерите в полунощ, за да мога да ги гледам веднага.

3.Коя корица ти напомня за есента?

Есента за мен е синоним на уют, щастие, красота, цветове… Затова не е изненада, че ще посоча едно от бижутата на рафтовете ми – “Малък наръчник по ХЮГА” на Майк Викинг(изд.Хермес). Тази корица просто не намирам думите с които да опиша колко ми харесват всички детайли в нея (а и цялото оформление вътре и всичките снимки са подбрани идеално).

4.Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?

Това определено не е моят жанр за книги, но забелязах че “Часът на чудовището” на Патрик Нес се класифицира отчасти като хорър, а и определено е четиво подходящо за есен / зима сезон, така че ще избера нея.

5.Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?

За разлика от четенето на хорър книги,  обичам да гледам филми на ужасите. Последно гледах “То” на Стивън Кинг, който доста ми хареса, но края ми се стори някак си много оптимистичен, което обикновено не очаквам в такъв тип филми. “Поличбата” е може би любимият ми филм, но remake-а от 2006-та. Други любими хорър истории са ми за Кървавата Мери, имаше един епизод от Supernatural, който смътно помня, че много харесах.

6.Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?

Имам чувството, че в тези месеци очаквам ужааааасно много нови книги, след лятното затишие (от което изобщо не се оплаквам, защото се старая да намаля TBR купчинката си от много време). Но може би най-много очаквам третата книга на ACOWAR на Сара Дж. Маас. <3

7.Кое излизане на филм през есента очакваш?

Определено “Blade Runner 2049”, преди месец гледах първия филм, нямам търпение да видя продължението. Със сегашните възможности според мен този филм не само ще е мега интересен, но и ефектите и всичко ще си заслужава. =))

8.Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?

 

 

Книжна кутия – предизвикателство

Често пъти готините идеи се раждат от нищото, някъде забулени в небрежните приказки преди или след работа, когато не ги търсим и не се чувстваме в най-креативната си форма. Затова съвсем очаквано, в един работен ден, рано сутринта, на Тихи и хрумна идеята какво ли би било да си направим книжка кутия взаимно една за друга, с книжка и разни благинки в нея и моментът, в който осмислих идеята си казах, че защо не. Знаем сравнително, кой какви книги има, какви неща харесва, нагласихме темата ни да бъде да зарибим другата по някой нов за него жанр и беше решено. Сложихме приблизителен бюджет от 50лв и плаващ краен срок и се захванахме с предизвикателството.

Преди да ви покажа какво открих в кутията от Тихи, ще ви разкажа как организирах моята. Първо реших да избера книгата, исках да левитира около YA жанра, защото е жанр, който аз чета и харесвам, но не бях сигурна кой  би бил най-добрия избор. След няколко минути взиране в собствената ми библиотека открих две книжки, които смятам, че Тихи би харесала и които определено са ми фаворити. С изглед на това, че скоро излиза филм по Ready player one, решението ми вече беше взето доста лесно. След това започнах със списък какви неща бих добавила в такава кутия – свещи ( които сравнително бързо отпаднаха, защото знам, че тя не е особено голям почитател), дрехи и такъв тип аксесоари, книгоразделители, стикери… Тъй като ми наближаваше пътуване до Ню Йорк, където потенциално щях да имам достъп до по-големи книжарници, реших че първо ще разгледам там и тогава ще мисля да поръчам ако не съм си добавила достатъчно нещица. Успях да се уредя с прекрасени, изгодни книжни аксесоари и книгораздели (ще видите всичко в поста на Тихи), после се влюбих в един несер, открих страхотна дървена кутийка, която сметнах, че би и била практична и с не особено голямо въображение подредих нещицата вътре и нямах търпение да и я дам и да видя реакцията ѝ. (Взех повечето от аксесоарите от Barnes&Noble, несерът от cush.be, a книжката открих в книжарницата на Cielа.)

Време е за най-важната част, какво открих в моята кутия!

За жалост не се сетих от вълнения да я снимам преди безмислостно да разкъсам красивата опаковъчна кутия, с която си бе играла да я направи точно като подарък (но щастливо си пазя сивата(любимият ми цвят!) панделка). Първо видях от тези малки сладки нарязани хартийки, които да създадат съспенс докато видиш останалото в кутията =). Мина време, така че не съм убедена колко правилно помня реда на останалите нещица в кутията, но мисля че първо видях несесерът. Достатъчно голям да мога да си сложа по-дебелите книжки с твърди корици, което даже вече успешно тествах, за да мога да ги слагам спокойно в раницата. Имаше пликче със 3 прекрасни котешки значки, които сега се разполагат по раницата ми и постоянно следя да не загубя някоя. Два ръчно направени магнитни книгоразделителя с ленивци (<3), които в момента редувам между всяко следващо четиво. Стикерчета за книга, да си отбелязвам разни бележки докато чета, с конвърски, идващи съвсем навреме, защото моите с бухалчетата вече бяха на свършване. Абе всички нещица бяха все в мой стил, практични, удобни –  точно това, което ми трябва и ми харесва. И стигаме до най-голямата част от една книжна кутия, а именно книгата. От доста време Тихи ми е давала препоръки за книги от романтичния жанр, но нека бъдем честни, когато излизат постоянно нови книги в изпробваните жанрове, а се стремиш да затягаш бюджета, книгите които очакваш винаги изместват тези, които си поставил в списъка с експериментална цел, да провериш нов жанр, нов автор. След това уводно изречение е редно да кажа, че изобщо не страня от любовния жанр, просто повечето книги в този стил са по-скоро YA и рядко съм попадала извън него. Затова и в кутията си открих – Julie Garwood – “Castles”. За жалост още не съм стигнала до нея, но по план ще се захвана с нея, когато Тихи хване “Играч първи приготви се”, за да може после заедно да коментираме и резултатите.

И това беше първият ни такъв опит, който определно ще повторим ( може би около Коледа, ще се получи като готин коледен подарък). Намирам тази идея, за изключително готина и приятна, първо развихря въображението в друга посока, процесът на измисляне на съдържанието на такава кутия, определено е интересен и забавен и преживяването си заслужава. Затова ако имате познати, с които просто да си размените подаръци, или пък нечий празник наближава, това определено е иновативно, различно и може да бъде особено персонално и лично. Освен това не мога да пропусна да отбележа, че наистина оценявам всички усилия на хората занимаващи се със subscription кутии, защот е ужаааасно трудно да намериш яките неща, които ти хрумват на прилични цени, така че да се вмъкваш в определен бюджет.

 

BookTubeAThon 2017 – Wrap up

Здравейте,

BookTubeAThon-а завърши много отдавна, но както разказахме с Тихи в TBR поста ни, леко удължихме периода и за нас края дойде след първата седмица на август тоест официално на 5ти август. Всъщност първоначално беше до края на месец юли, но още в началото поради изникнали обствоятелства стигнахме до извода, че е хубаво да му дадем още една седмица време. И така, това е официалният срок, но неофициално аз ще поставя за край 13ти август, защото тогава прелистих последната страница на една от книгите за четатона и за да изглежда малко по-добре равносметката ми, а и защото ми се ще да кажа две-три думи за книжката ще чийтна лекичко. Последна вметка, тук ще намерите равносметката на Тихи, но тъй като TBR -а ни беше общ, решихме че ще е хубаво да преплетем и равносметката си, така че надолу ще прочетете предизвикателствата и на двете.

След всички ненужни обяснения е време да пиша по същество – Прочетох 5 книги, с което очевидно не съм изпълнила предизвикателството за 7те книги, но въпреки това съм изключително доволна от книжките, които прочетох през този readathon, определено имаше добри попадения, в което ще се убедите и по-високите оценки ;).

1/ Read a book with a person on the cover.
(Прочети книга с човек на корицата.)

Гери:  “So much I want to tell you” на Anna Akana. И я прочетох изцяло във влака така, че даже покрива и предизвикателството за изцяло прочетена книга навън. Много ми хареса, както съм казвала, обожавам стила на Anna Akana – откровена, изпълнена със съвети, забавни моменти, както и някои не толкова забавни, но които са част от живота и трябва да преживеем. Оценка: 5/5

Тихи: “Giant Days vol. 2” на John Allison, Lissa Treiman, Max Sarin, Whitney Cogar. По-паметливите вероятно ще се учудят защо Giant Days vol. 2 се споменава тук. Уви, не успях да прочета комикса изцяло навън, както възнамерявах, нито път стигнах до книгата, която по начало си бях избрала за това предизвикателство, та се наложи да импровизирам. Добрата новина е, че останах доволна от четивото и отново се забавлявах с вече познатите ми герои и предизвикващите смях каши, в които се забъркваха. Оценка: 4/5

2/ Read a hyped book. (Прочети популярна книга.)

Гери: “Каравал” на Стефани Гарбър. Успях да се насладя на тази приказка, докато бях на почивка, сред природата и доста бързо и успешно се потопих в историята. Увлекателна, приключенска, определено си заслужава целия hype около нея. Оценка: 5/5

Тихи: “A House at the Bottom of a Lake” на Josh Malerman. Тази новела леко ме измъчи, по няколко причини. Очаквах да я отметна в приличен (за моите стандарти на четене) срок, а тя взе, че ми се закучи още в началото. Първо подхванах българското издание, но не се харесахме с превода, в който за съжаление, открих грешки, които не успях да подмина. Затова се прехвърлих на английското издание, та се наложи да я започна отначало. Атмосферата и стила на писане определено ме увлече и като цяло четях с интерес, но развръзката (ако мога да я нарека така) ме остави леко разочарована. Сякаш автора ни нахъсваше за нещо грандиозно, което не получихме, стигайки до последната страница. Оценка: 3/5

3/ Finish a book in one day.
(Завърши книга за един ден.)

Гери: “5 seconds” на Bryan Lee O’Malley. Прочетох 5 seconds, но не за 1 ден, затова не успях с нея да изпълня това предизвикателство. Но както казах по-горе мемоара на Ана Акана изпълнява условието, така че броя challenge-a за преминат.  Както и предните две книжки в този четатон и от тази останах супер доволна. Графиките, историята – всичко в стила на Bryan Lee O’Malley. Оценка: 5/5

Тихи: “Very Good Lives” на J.K. Rowling. Всъщност това малко, сладко книжле бе първото ми четиво за BookTubeAThon-a, макар в случая да бележи последното изпълнено от мен предизвикателство за четатона. Реших да започна с него, за да набера инерция и останах доста доволна от избора си. Речта на Роулинг, представена в подобен формат, си беше удоволствие за четене и несъмнено те кара да се замислиш. Въобще не съжалявам, че си купих книжния вариант, макар лесно да може човек да намери видеото в YouTube. Оценка: 5/5

4/ Read about a character that is very different from you.
(Прочети книга с герой, който е много по-различен от теб.)

Гери: “Любова е “целувка на дама” на Елизабета Флумери и Габриела Джакомети беше изборът ми за тази категория, но тъй като я преотстъпих на леля ми да я чете, не успях да я подхвана и затова я замених с “Крайно нелогично поведение” на Джон Кори Уейли. Главният герой е агорафоб и не е напускал дома си от три години. Това е янг адълт книга за притятелството, за mental illness, за любовта и родителите. Хареса ми и може би улучих много подходящ момент, в който да я чета, защото по някаква причина напоследък ми е много интересно да чета и да уча за хора с психични разствойства, защото според мен е много важно човек да има поне бегла представа за тях, а не просто да се страхува и да ги отрича. Оценка: 5/5

Тихи: По начало имах съмнения, че ще стигна до новелата, която си бях избрала за това предизвикателство (Hard to Hold on To” на Лора Кей), но си е направо тъжно колко зле се представих на четатона. Разбира се, няма да го оставя книжлето непрочетено. Планирала съм го за тази година, така че ще мине под ножа по някое време. Само не ме питайте кога точно.

5/ Finish a book completely outdoors.
(Прочети цяла книга навън.)

Гери: “13 причини защо” на Джей Ашър. Вече бях изгледала сериала, когато реших че искам да прочета и книгата. Смятам, че е много ценна история за депресията, за това колко унищожаваща може да бъде тя. Да покаже колко важно е участието на хората около човек, който е попаднал в такова състояние. Мисля, че няма да ви изненадам и с високата си оценка. Оценка: 5/5

Тихи: Четенето навън действително се оказа предизвикателство. Започнах го съвсем съвестно с Giant Days vol. 2, дори помъкнах комикса с мен на плажа, но по законите на Мърфи се оказа, че по време на отпуска е най-трудно човек да отдели време за четене, или явно аз просто не го умея това. Затова втората половина на volume-a си я прочетох вкъщи, на сенчица. Мисля, че гърба ми ми е страшно благодарен за това, като се има предвид как го опърлих на плажа.

6/ Read a book you bought because of the cover.
(Прочети книга, която си купил/а заради корицата.)

Гери:  “Когато Марни беше там” – Джоан Г. Робинсън. До нея така и не успях да стигна, но се надявам да я подхвана скоро, защото седи в TBR рафта ми вече повече от година. 🙂

Тихи: Подобно на Гери и аз не стигнах до “Когато Марни беше там” – нашето общо четиво. Имахме добри намерения, цяла седмица се подпитвахме една друга кога ще го почваме, защото искахме да го четем заедно, но кака ви Тихи така се закучи с Малерман, че всяка надежда бе изгубена. Както спомена Гери по-горе обаче и двете сме нахъсани да я прочетен скоро.