Browsing Category:

Books

My bookstagram story

Eто ме пак в блога след огромна пауза с един пост, който от доста време искам да напиша, но не се чувствах достатъчно квалифицирана за него. И не, и сега не се чувствам достатъчно добра, че да давам съвети за инстаграм, но осъзнах, че  и никога няма да се почувствам така, а от една хубава дискусия и размяна на съвети и критика, може само да повлияе положително и на мен, и на всички четящи този пост. Така че, днес реших да ви споделя как аз подреждам инстаграм акаунта си, какво съм открила с времето и съм подобрила и какъв е процеса ми на постване.

В последната година bookstagram зае голяма част от ежедневието ми, от честото отваряне да разглеждам снимки, да like-вам, да се възхищавам на въображението и таланта на ужаааасно много хора, но и да открия колко много българи също участват в това общество, така да го наречем. И е много хубаво чувство, и от няколко години имам влечения, да снимам, да изградя хубав профил, но не напредвах дълго време, седях и се критикувах без особено развитие. Нямах стил, снимах хаотично, профилът ми всъщност нямаше нито цветова тема, нито пък беше само за книги и тъй като съм почитател на консистентните профили като поглеждах моя не го харесвах. В средата на 2017-та реших, че е време да спра просто да опитвам, но и да вложа повече усилия, изкарах един курс за фотография в Udemy, прочетох няколко книги, гледах клипчета със съвети, отделих профила си да е вече само на книжна тематика. Научих се, че всеки има различен вкус и няма да направя универсалната снимка, която всички да харесват или пък да е перфектна и в това няма нищо лошо. Може би има професионалисти, които могат да направят перфектната снимка без да се развихрят в Lightroom, но на мен това ми е хоби, снимам с телефона си, нямам хубав фотоапарат, а само въображението и лаптопа си. И последен важен урок преди да премина към процеса си на снимане – човек, винаги ще намира за какво да се критикува, винаги ще се подобрява, винаги ще се учи и това е процеса на развитие, който е необходим, затова може би е хубаво да сме малко по-добри към себе си. ( предполагам, че имам нужда постоянно да си го повтарям, заради което държах да го напиша и в блога, ако някой също като мен се съмнява в себе си или пък оценява труда си единствено с броя like–ове).

Първо си купих няколко фона за снимките, за да мога да постигна консистентност. Като квадратни парчета мушама са, така че ако вкъщи разполагате с покривка, одеяло, маса … Важното е първо да решите какви цветове искате да преобладават на стената ви. Аз си взех бяло-сив фон имитиращ дърво и още един бял фон на точки, с цел да представлява заден фон, който да създава хубав bokeh ефект, но разполагам само с портретния профил на iPhone-a ми, който има още доста да работи да се доближи до професионален фотоапарт с хубави лещи и хубав истински bokeh ефект. За рождения ми ден, колегите ми ми подариха хубава, компактна “кутия”, за композиция на снимката и две професионални осветителни тела (не знам как се наричат, бих има казала чадъри :D), с което горе-долу се изчерпва инвентара му от неща, които ползвам за фон. Естесвено може да направите прекрасни снимки и без наличието на каквото и да е специално нещо и да импровизирате с всичко налично вкъщи.

След като сглобя “волтрон” в хола си, решавам коя книга искам да снимам, какво би подхождало като орнаменти около нея, за запълване на кадъра – и тук е момента да изригнете с креативност и въображения, запазвайки вашия си стил. Аз например много харесвам да имам повтарящ се елемент в повечето си снимки и засега това е сивото ми одеяло, което създава точното настроение, което искам, а и после при редактирането в lightroom много ми помага да запазя поне приблизително цветовата гама на профила си. Може да искате да е семпло или пък кадъра да е препълнен, въпрос на вкус е и нямам универселен отговор как точно ще стане по-красиво или пък “правилно”.

А след това се захващам и със снимането, винаги правя по около 5/6 снимки на една и съща книга, от различни ъгли или пък сменям тотално композицията и после докато редактирам избирам финалния вариант. Случвало ми се е преди да правя по един кадър и после докато я гледам, съжалявам, че нямам повече варианти, между които да избера. Тази неделя снимах книжки на Рейнбоу Роуъл, но няма да покажа примери с тях, тъй като ги планирам за другата седмица, но ето тук: цък, може да разгледате последните ми снимки, а ако ги сравните с по-старите ще може да видите и многото грешки, които съм допускала преди. Последно ще спомена, че ползвам UNUM приложението на телефона, с което си редя предварително снимките, виждам как изглеждат една до друга, слагам caption-ите отдолу и хештаговете си и така горе долу си подготвям по три поста през седмицата. Може би е важно да кажа, че не намирам ползването на хештагове за негативно или лошо, в крайна сметка точно така, хората успяват да стигнат до постовете ви и да ви харесат и фоулнат, затова не ги пестете или пък да се влияете от подигравките тип #hastageverything.

А вие обичате ли да снимате книгите, които четете? Имате ли тема на инстаграм акаунта си или предпочитате да го поддържате естествен? И какво харесвате в един инстаграм профил? 🙂

 

Mини ревюта :)

Не съм писала книжно ревю от много, много време… не защото не съм откривала прекрасни книги, които да ме вдъхновят да споделя размислите си за тях, но просто не ми оставаше достатъчно време, за да напиша ревю от което бих била доволна. Най-вече нямах никакви часове, в които да не тичам по задачки последните месеци, че да мога спокойно да седна и да се вглъбя в мислите си, че да успея да извадя от там нещо достатъчно креативно. Не поствам ревютата си в блога, ако някой ден излезна от тази огромна черна дупка – ще можете да ги откриете в Аз чета. Но тук смятам да споделям едни мини ревюнца и мнение за последните 5 книжки, които съм чела, обмислям да е месечен пост, но за да не проявя излишна амбициозност, ще видя как ще потръгне :). Няма да подредя книжките нито според коя повече ми е харесала или пък по ред на прочитане и така, нека да се захващам.

“All that she can see”, Кари Хоуп Флетчър, 

4.5 / 5

All that she can see” e вторият художествен роман на Кари Хоуп Флетчър, която е доста известен booktube-ър (цък, отдавна вече в канала си не качва особено свързани с книги видеа, но когато аз почнах да я следя бяха предимно ревюта, книжни песни и от този сорт). Миналата година прочетох “On the other side” и се влюбих в стила ѝ на писане. Ще направя бърза реклама на това, че книжката я преведоха и на български тази година: “От другата страна”, но за жалост не чувам никой да говори за нея и не съм сигурна колко точно хора знаят за същестуването на превода,

заради което ми се ще да го спомена и тук, а книжката наистина си заслужава. Но стига толкова за Кари и за първият и роман. В “All that she can see” проследяваме историята на Чери, която вижда негативните чувства на хората, като същества обикалящи около собствениците си. Поставяйки си за цел да помогне на хората около себе си да се отърват от лошите емоции и чувства, които ги контролират, тя дава всичко от себе си създавайки различни индивидуални сладкиши, с които да подслади живота им, а може би и нещо повече…   Но тя не е единствената с такива способности и не всички използват това което виждат у хората, за да направят света едно по-добро място и да може всички да открият щастието си или пък мислят дарабата си за подарък от съдбата. Това е от първите книги в магически реализъм жанра, които прочетох и наистина много ми хареса.

“Червен Изгрев” на Пиърс Браун, 5 / 5

Трилогията “Червен Изгрев” е от онези янг адълт дистопии, за които всички говорят и препоръчват и определено има защо. Светът на Дароу е разделен на “златни”, които управляват и се смятат за най-разумни и могъщи и всички останали по низши цветове, всеки от които си имат свои собствени задачи в тази безупречено организирана кастова система. Но това е система, която не се намира просто на една малка планета – не, тя е в цялата Слънчева система. Това с което “Червен изгрев” изпъква пред всички останали е изключително детайлните битки и планирания. Докато четеш за войните и се чувстваш сякаш всичко се случва около теб. Друг много хубав елемент е, че тук главния герой не е представен като всемогъщ Бог, със супер способности, който сам може да спаси света, не тук виждате реалността – екипността, приятелите, семесйтвото и силата на обединението под една обща кауза.

“Изтръгнати от корен”, Наоми Новик, 4/ 5

Още с корицата си “Изтръгнати от корен” ми вдъхва уют и топлота. Всеки път като я четях исках просто да се сгуша в топлото одеяло с чаша с гореща напитак в ръка и да потъна в приказната ѝ история.  Змеят, който не яде девойки, но го взима за десет години в замъка си и никой не знае защо, страшния лес, който завладява света малко по малко със своята лудост и мрачност, магията на Баба Яга… все елементи достатъчни да привлекат интереса ми.  Агнешка е едно от момичетата в селото, което винаги е чорлаво, оцапано и със скъсана рокля, а най-добрата ѝ приятелка Каша е нейна пълна противоположност – сръчна, талантлива, умее да танцува и да готви, като най-красивата млада девойка се очаква, че тази година Змея ще избере да отведе нея в замъка си. Но противно на очакванията той избира Нешка. И нейният живот се преобръща, всичко е поставено на изпитания, а на плещите и пада и борбата с ужасяващия Лес. Приказка за смелостта, любовта и приятелството, за онези скрити нещица, които остават зад завесата, невидими за останалите и за които понякога не предполагаме, когато сме готови да отсъдим с тежките си думи. “Изтръгнати от корен” е четиво, което силно препоръчвам на всеки и ако имате леки колебания, то нека да ви улесня – заслужава си! 🙂

“Игра на омраза”, Сали Торн, 4/ 5

“Игра на омраза” не започна особено силно за мен – не знам точно защо, но първите 50 страници още не можех да кажа, че историята или пък стила на авторката ми допада, но после някак си ме грабна. Със страниците лека полека се привързах към главните герои и четейки, нервно потропвах с краче от напрежение какво ще стане накрая. Луси и Джошуа са главни асистенти на съпрезидентите на новосъбрала се книгоиздателска къща. Те се мразят, имат си собствени игри на омраза и постоянно си правят гадни номера. Финалът е прекрасен, а като цяло бих класифицирала книжката като много приятно, забавно и разпускащо четиво. Напомни ми на “Жестока любов” на Колийн Хуувър и останах доволна, че въпреки лошото начало я прочетох докрай и затворих последната страница с широка усмивка на лице.

“Костенурки до безкрая”, Джон Грийн, ∞/ 5

Отказвам да дам само 5 от 5 за тази книга. Не че съм очаквало каквото и да е по-различно от такъв резултат за книга на Джон Грийн, която попадне в ръцете ми. Повечето хора, които ме познават знаят, че Джон Грийн е един от любимите ми автори, не просто защото е прехвален и супер комерсиален или някакви подобни описания, а защото творчеството му е прекрасно и изпълнено с толкова много емоция и за да вникнеш по-дълбоко, трябва да четеш между редовете. Да, книгите му може би са по-подходящи за тийнейджъри, които преоткриват себе си, но аз ги намирам за идеални за всяка възраст, защото съществуването ни е едно постоянно търсене на Аза, изграждане и моделиране на възгледите ни. А в “Костенурки до безкрая” се сблъскваме точно с живота на шестнайсетгодишната Аза (сърдечно благодаря на прекрансия български превод на името на главната героиня), която страда от OCD (Obsessive–compulsive disorder) и трудностите, с които трябва да се справя в ежедневието си. Заедно с най-добрата си приятелка Дейзи се захващат да разкрият мистериозното изчезване на милиардера Ръсел Пикет, защото наградата за откриването му ще бъде от полза и за двете им. И тук в историята продължава леко вплитайки мистерия и загадки в себе си. Елементът, който аз харесах най-много беше описанието на Аза и нейните размисли за съществуването ѝ и вглъбяването в спиралата на собствените ѝ мисли.    На места четейки, даже леко ме побиваха тръпки от страха и ужаса, който човек може да открие в размислите си и липсата на контрол, когато нишката му се изплъзне… И мога да говоря още много, впускайки се в странни за четене разсъждения, защото емоцията от книгата ми е още прясна, но това е най-добрата книга на Джон Грийн. Дори да не сте фен на творчеството му досега, то тази книга може и да ви промени мнението и да ви допадне, така че ако се чудите дали да и дадете шанс, тези 272 страници според мен са добра инвестиция, която да направите. 🙂

Надявам се имитацията на мини ревюта да ви е допаднала :). Тази идея ни хрумна съвместно с Тихи, чиито мини ревюта може да прочетете тук. А вие чели ли сте някоя от тези книжки и какво е вашето мнение за тях? 🙂

 

 

 

Book covers :)📚

Тази седмица реших да направя малко по-лежерен пост вдъхновен от един тип youtube клипчета, които много обичам и са ми интересни, а именно за сравнение между книжни корици. Както се казва в една българска поговорка “по въшнния вид посрещат, а по ума изпращат” и ще си позволя да я перифразирам “по корицата посрещаме, по съдържанието изпращаме”. Често пъти съм в книжарница или разглеждам нови книжки онлайн и моментът, в който видя някоя прекрасна корица веднага се заглеждам, и съответно понякога подминавам някоя книга, която вероятно би ми харесала, но просто не успява да привлече вниманието ми, преди да съм чула / прочела позитивни ревюта. Затова въпреки, че звучи много повърхностно, смятам, че корицата е изключително важен елемент от хубавата книга. Дизайна на една корица е процес, който не е никак лесен и ми се струва, че хората не го оценяват достатъчно. След като прочета някоя книга, винаги поглеждам корицата пак и оценявам дребните детайли, които илюстратора е искал да заложи в нея, как той е възприел историята…

Подбрала съм няколко книги, като ще сравнявам с английската корица (тази, която съм видяла първа, защото често има няколко) с българската и ще оценявам коя ми харесва и ще и давам точка =)). Хайде да започваме!

Много харесах и сериала и книгата “13 причини защо” на Джей Ашър. По принцип рядко харесвам книги с хора на корицата, просто намирам за много по-трудна задача да се направи по-красиво и да предаде емоцията от книгата. Тъй като може би изгледах първо сериала, а след това прочетох книгата и съответно представа ми за как изглеждат героите се изгради от сериала, въпреки че девойката и люлката е добре обвързано с историята, намирам българската корица за много по-подходяща и красива. Пасва на историята и емоцията, хаотичните чувства… така че тя българската корица печели първата точка.

Winner: BG


С “Аристотел и Данте откриват тайните на вселената” бях изправена пред голяма дилема. Много харесвам шрифта и червения truck на английската корица, и въпреки че има повече леки детайли от историята вмъкнати в нея, не мога да я избера. Българската корица има един особен чар и стил, цветовете са прекрасни, на нея пък има двете момчета загледани в звездите, което също е доста добре обвързано с историята. Така че след не-кратки колебания ще дам и тази точка на българската корица.

Winner: BG


 

“Отвъдземя” още даже не е излезнала официално на български, но видях тази красота в инстаграм и се влюбих и реших че не мога да не я спомена. Оригинална корица също е прекрасна, но синьо/зелените цветове са ми любими така че фаворитът ми е ясен.

Winner: BG


Тук е първият пример за корица, чиято английска корица харесвам много повече. Въпреки, че съм голям фен на минималистичните дизайни, а тя е точната противоположност, според мен се комбинира много добре с историята, подсказва лекичко, с което да привлече читатели. Така че тук точката връчвам на английското издание.

Winner: EN


Кой не харесва звездни корици? 🙂 Ще се повторя и за тази двойка корици смятам, че и двете с красиви, звездни  и обвързани с книгата. Оценявам изцяло естетически, коя намирам за по-красива и този път английската корица води с малка преднина. Просто като я погледна и все едно аз се нося из космоса, преследвайки кораба сред звездите :).

Winner: EN


Всеки, който ме познава или е чел статиите ми в този блог преди да се затрие всичко, знае че обожавам Патрик Нес. Ако някой от авторите, които чета би могъл да получи титлата “любимият ми автор” то това определено би бил той. И всиките чуждоезични корици, които съм виждала ми харесват, но съм ужасно благодарна, че Artline Studios успява да ги надминава и да ни представя едни изключителни корици. Тук ще връча точка на българското издание.

Winner: BG


Както споменах и в началото -> рядко харесвам хора на кориците. За жалост още книгата ми е в TBR-а и не съм много запозната с историята, за да кажа коя се връзва по-добре с историята, но английската е доста свежа и art-си и ми допада доста повече.

Winner: EN


Не съм сигурна че има много нужда от коментар по тези две корици. Настроението,.. всичко е страшно различно между двете, честно казано не знам какво е повлияло на решението българската корица да бъде някак си по “детска” или поне на мен така ми изглежда. Не харесвам особено стила на рисунката нито подбрания шрифт, затова избирам английското издание. А и това е книга, която доста нашумя измежду английските читатели, но не съм сигурна, че тук с тази корица ще успее да привлече достатъчно читатели.

Winner: EN


И така, крайният резултат е 4 точки за българските корици срещу 4 точки за английските, въпреки че бройката сравнение е доста произволна, не исках да прекалявам, а това са кориците за които първо се сетих. А вие оценявате или сравнявате ли книгите по кориците? Кои са вашите любими корици, които поставяте на видно място в библиотеката си така че да се виждат ясно?

 

My reading routine 🦄

В предишния пост за книгите, които изоставяме, споменах че за мен процеса на четене е като спа процедура, като специално изживяване на почивка и релакс докато съзнанието ми се рее из страниците на новото подхванато четиво.  А и вече сме октомври, есен е, красиво е и изобщо сезонът ми създава едно такова специално настроение. И ми хурмна, че искам да споделя “идеалната” си рутина за четене, естествено възможността всички изброени стъпки да присъстват е много малка, но понякога успяваме да си откраднем достатъчно време, за да изпълним перфектния ритуал по създаване на пълен уют.

 

Първото най-важно нещо е да си избера кое местенце в къщи ми се струва

най-подходящо за четене – трбява да е удобно и меко, да има достатъчно светлина… Все още нямам обособен кът за четене, някой ден, когато живея в собствено жилище имам пълен план в главата си как да изглежда, но за сега се задоволявам с леглото в моята стая. То има няколко минуси, нямам достатъчно дневна светлина, по скоро имам прозорец, който обаче ако дръпна пердетата става твърде светло в цялата стая. А аз бих предпочела да е така че да влиза малко светлина отстрани или зад мен, но да не е твърде много, ако успявам изобщо да се изразя достатъчно ясно. Освен това в бъдеще със сигурност ще имам 1-2 котки, които доволно да идват при мен да ми мъркотят <3.

Естествено следващата стъпка е да изберем какво настроение искаме да създадем посредством аромати и свещи. Аз обикновено паля по една свещ, но дори нейното единствено малко пламъче, успява да ме накара да се чувствам уютно и защитено. Добра идея са и арома лампите или дифузерите, ако сте фен на аромотерапията. А ако разполагате с камина – то не знам колко по-перфектно би могло да бъде. След като запалим каквото можем и подготвим обстановката около себе си, аз лично обичам да си направя чаша кафе / чай / топъл шоколад…каквато топла/студена напитка ви влече :). Аз съм повече coffee person и затова по-често мога да бъда открита с чаша кафе в ръка.

Ако сте почитатели и на дребни сладкиши, соленки, плодове или някакъв

тип мини закуски също е удобно да си ги подготвите да са на една ръка разстояние. Като огромен фен на сладкото, ако желанието ми за по-здравословен начин на живот не надделее, когато се убеждавам да си нарежа ябълка, банан или някакви горски плодове, понякога подбирам някакви малки вафлички, бонбонки, но гледам да не са цапащи и силно шоколадови като се затоплят, защото не искам да си нацапам книгата естествено.

И след всичкия този процес на подготовка е времето да се облечем в нещо комфортно, моят избор винаги си остават пижамките, взимаме одеялото и книжката и се настаняваме удобно в подготвеното кътче.  И щях да забравя естетсвено, че след цялото отделеното време да подредим всичко и да си създадем пълен комфорт около себе си, няма как да пропуснем да направим една идеална инстаграм снимка ;).

За жалост доста по-рядко имаме такава възможнсот да създадем такъв книжен рай и често пъти просто открадваме време да прочетем няколко странички дали преди да заспим, дали в градския транспорт, където вероятно биха гледали много странно, ако се качим по пижама, загърнати в одеяло със свещ в едната ръка и книга в другата. Но определено си заслужава понякога да се поглезим и отделим това време за нас си. А вие имате ли си ваша рутина, когато имате повече време и сядате да четете? 🙂

За книгите, които изоставяме…

Случвало ли ви се е да не прочетете някоя книга докрай?

Преди 3-4 години щях да ви отговоря с възможно най-категоричното НЕ на което съм способна. Но тогава бях малка, имах по-малко ангажименти и бях убедена, че ако съм хванала някоя книга, независимо дали ми харесва трябва да я довърша. Но “пораснах”, започнах да не успявам да отделям толкова време за четене колкото искам, купчинката с непрочетени книги растеше все повече. И някак си съвсем естествено ми просветна, че времето не стига и не си заслужава да го губя за книга, която не харесвам. Не ме разбирайте погрешно, осъзнавам, че никоя книга никога не е загубено време, освен това съм човек, който трудно чак толкова не харесвам книга, но ако някое четиво не ми допада и не се разбирам със стила на автора, то по-добре да подхвана нещо друго. И затова си поставих за цел да чета до около 50тата страница и ако съм твърдо убедена, че не ми допада я оставям и продавам / дарявам в последствие.

Няколко от книгите, които съм оставяла доста бързо са “Игра на тронове” и  “Властелинът на пръстените” и преди някой да иска да ме линчува заради това, имам оправданието, че наистина, ама наистина не харесвам по-описателния и подробен стил на писане. В мен все още се таи една мъничка надежда, че ще прочета “Игра на тронове”, но истината е, че това сигурно никога няма да стане. Обичам да си изграждам детайлите на света сама и да потъвам в историята, но когато всичко ми е подробно описано някак си историята загубва чара си за мен.  Друга причина да съм оставяла книги е заради твърде бавно начало. Много от книгите, които съм чела тръгват бавно, но примерно героите са ме впечатлили или пък историята е достатъчно увлекателна, че да ме кара да продължавам, но имам случаи, в които просто не успявам.

Ще отбележа в този списък и поредиците, които са останали недовършени. По принцип наистина мразя да не довършвам поредица, която съм започнала и наистина трябва много да не ми харесва първата книга, за да се откажа. Пример за такава поредица е “Легендата” (не помня самото име на трилогията), която може би почнах с твърде големи очаквания и твърде голяма възраст. Не мога да не пропусна да отбележа, че “Двор от рози и бодли” не беше сред любимите ми книги. Тъкмо бяха изчела “Стъкления трон” каквото беше излезнало от поредицата и се бях влюбила в стила на Сара Дж. Маас и нямах търпение да започна и новата и поредица, но леко се разочаровах. Да отново писането беше на ниво – увлекателно и хубаво, но георите… Тамлин и Фейра направо ме побъркваха. Но милиардите положителни ревюта за “Двор от мъгла и ярост” и вярата ми в авторката надделяха и ѝ дадох шанс и не останах разочарована.

Мисля, че е доста важно да се каже, че четенето на книга само, защото е нашумяла не е хубав подход, както и отказването от книги, които има шанс да ти харесат, но просто са с много негативна реакция. В предишния блог имах пост за това да се срамуваме да говорим / четем книги, заради чуждото мнение, затова няма да изпадам в подробности тук, но е много важен проблем над който е хубаво да се обърне внимание.

 

За мен четенето е терапия, процес на увеличаване на щастието ми, спа процедура в работния ден. И ако историята не ме грабва и не ми харесва, започвам да се чувствам напрегната и как сега мога да чета книга, в която да се потопя до последната страница. А вие успявате ли да дочетете всяка книга с която се захванете? И кои са причините, които са способни да ви накарат да зарежете четивото си? 🙂

 

Минимализмът и книгите :)

Всичко започна с манията ми да разглеждам интериорни снимки и да си мечтая, но това е друга тема на разговор. Така открих за първи път минималистичното обзавеждане и неговата красота. Не просто е изключително семпло и подредено, но и свободното пространство, дори само от снимка внушава спокойствие, консистентност и чувство за баланс. През 2015-та започнах  да се интересувам от минимализма като житейска философия, като начин на живот. Прочетох “Minimalism: The Essential Guide To Liviing Simpler…” на Mary Johnson, която по това време беше безплатна за Kindle (предполагам, че все още е) и започнах да разсъждавам над собствените си навици и начин на живот. Определено не е най-добрата книга, която може да се открие на тази тема, но беше добро начало. Почнах да следя блогове, видеа в YouTube, когато Бард издадоха “Магията на подреждането” на Мари Кондо, веднага си я взех, макар че засрамено ще си призная, че все още седи в TBR купчинката ми.

Какво успях да въведа от идеите на минимализма в ежедневието си? Тъй като не живея още в собствен апартамент, голяма част от начина на обзавеждането и подредбата на мебелите я оставих за вбъдеще. Първото с което се захвнах, беше да разчистя дреболийките, които пазя още от детството си с някаква сантементална стойност, но все неща за които изобщо не се сещам докато не ги видя. И ми олекна, освободих доста голямо постранство от шкафовете си ( все още има какво да разчистя, а и постоянно се добавят нови, но стъпка по стъпка.) След това въведох този процес на подредба и в дрехите си, избрах си три основни цвята, в които да пазарувам – сиво, черно и синьо. Колкото и странно да изглежда, ограничаването на гамата от цветове помага доста за намаляване на бройката дрехи, които бих купила. Тъй като по принцип не съм особено голям разбирач или пък да нося по-особени дрехи, с по-няколко бройки почти еднакви тениски/блузи и дънки съм изключително доволна от гардероба си. С обувките резултата е същия – нося предимно Converse или Vans, така че там решението беше още по-просто и лесно.

И стигнахме до темата на този пост, а именно книгите. И там е най-големият проблем, аз съм човек, който рядко, да не кажа никога – препрочита книги, но въпреки това многоо харесвам идеята за голяма и красива библиотека (естествено частта с почистването на прахтa по нея хич не ми харесва). В последните месеци понамалих поне бройката книги, които купувам на месец, което е една идея подобрение. Всички английски книги ги чета на kindle или ibook приложенията и естествено има изключения. А книгите,  които не съм харесала и съм сигурна, че няма да им дам друг шанс ги дарявам. И съм в една постоянна дилема между желанието да поддържам библиотеката си, да живея минималистично, а и не малък фактор е че пазейки тези книги за себе си не ги дарявам на хора, които може би не могат да си ги позволят, а така просто седят и са красиви на рафтовете ми. Най-големият ми проблем всъщност е, че изключително често нямам възможност да ги разнасям на хартиен носител и ми се налага да си ги купя в електронен вариант или (скандално е знам) да си направя няколко снимки на няколко страници напред (не, не ги разпространявам после, направо ги трия), за да мога да чета през деня и реално с изключние на ваканциите и вечерите или пък почивните дни не ги чета в любимия си книжен вариант.  Често пъти се опитвам да си представя как няколко месеца просто ще чета в електронен вариант, но по принцип харесвам да си чета книгите на български, а не много от тях ги има като e-book.

Минимализмът е философия за това да се освободим от привързаността си към материалното, но идеята не е да махнем предметите, които ни правят щастливи.  И добре осъзнавам, че ако да се лиша от прекрасната ми библиотека би помрачило щастието ми, то мога да живея минималистично и без да правя тази “жертва”. Но са въпроси, които постоянно си задавам и разсъждавам, особено в днешния начин на живот. Не се заблуждавам – колкото и да не искам, всъщност съм част от едно комерсиално общество, гледам реклами на нещо ново и шайни, от което всъщност може би нямам нужда, но въпреки това почвам да искам и да намирам причини да си го купя.  Стана малко по-философско отколкото исках, но всъщност просто ми беше любопитно дали има и други хора, които се опитват да балансират между минимализма и желанието за една голяма библиотека? Какво е вашето мнени за минимализма? 🙂

Есенен книжен таг :)

 Септември е и въпреки, че още е горещо и не е достатъчно есенно, аз психически се подготвям за любимия си сезон. Затова реших днес да направя THE AUTUMN BOOK TAG 🙂

1.Кое е любимото ти нещо относно есента?

Обичам всичко в есента. Времето – леко облачно, хубав есенен дъжд <3, невероятните цветове на листата… Чувството на уют, когато навън вали, а аз седя под одеялото с чаша кафе и книга в ръка. Това е една от причините да смятам, че ако живеех някъде по на север щях да съм ужасно щастлива от времето.

2.Коя книга ти напомня за училищните дни?

Винаги ще бъде поредицата “Здрач”. От години вече не ходя на училище, но още помня училищните дни, когато започнах да чета тази поредица. Отвори цял един свят и жанр пред мен.  Разнасях я да я чета в междучасията, в автобуса… , когато излизаха филмите винаги дебнех за предпримиерите в полунощ, за да мога да ги гледам веднага.

3.Коя корица ти напомня за есента?

Есента за мен е синоним на уют, щастие, красота, цветове… Затова не е изненада, че ще посоча едно от бижутата на рафтовете ми – “Малък наръчник по ХЮГА” на Майк Викинг(изд.Хермес). Тази корица просто не намирам думите с които да опиша колко ми харесват всички детайли в нея (а и цялото оформление вътре и всичките снимки са подбрани идеално).

4.Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?

Това определено не е моят жанр за книги, но забелязах че “Часът на чудовището” на Патрик Нес се класифицира отчасти като хорър, а и определено е четиво подходящо за есен / зима сезон, така че ще избера нея.

5.Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?

За разлика от четенето на хорър книги,  обичам да гледам филми на ужасите. Последно гледах “То” на Стивън Кинг, който доста ми хареса, но края ми се стори някак си много оптимистичен, което обикновено не очаквам в такъв тип филми. “Поличбата” е може би любимият ми филм, но remake-а от 2006-та. Други любими хорър истории са ми за Кървавата Мери, имаше един епизод от Supernatural, който смътно помня, че много харесах.

6.Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?

Имам чувството, че в тези месеци очаквам ужааааасно много нови книги, след лятното затишие (от което изобщо не се оплаквам, защото се старая да намаля TBR купчинката си от много време). Но може би най-много очаквам третата книга на ACOWAR на Сара Дж. Маас. <3

7.Кое излизане на филм през есента очакваш?

Определено “Blade Runner 2049”, преди месец гледах първия филм, нямам търпение да видя продължението. Със сегашните възможности според мен този филм не само ще е мега интересен, но и ефектите и всичко ще си заслужава. =))

8.Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?

 

 

Книжна кутия – предизвикателство

Често пъти готините идеи се раждат от нищото, някъде забулени в небрежните приказки преди или след работа, когато не ги търсим и не се чувстваме в най-креативната си форма. Затова съвсем очаквано, в един работен ден, рано сутринта, на Тихи и хрумна идеята какво ли би било да си направим книжка кутия взаимно една за друга, с книжка и разни благинки в нея и моментът, в който осмислих идеята си казах, че защо не. Знаем сравнително, кой какви книги има, какви неща харесва, нагласихме темата ни да бъде да зарибим другата по някой нов за него жанр и беше решено. Сложихме приблизителен бюджет от 50лв и плаващ краен срок и се захванахме с предизвикателството.

Преди да ви покажа какво открих в кутията от Тихи, ще ви разкажа как организирах моята. Първо реших да избера книгата, исках да левитира около YA жанра, защото е жанр, който аз чета и харесвам, но не бях сигурна кой  би бил най-добрия избор. След няколко минути взиране в собствената ми библиотека открих две книжки, които смятам, че Тихи би харесала и които определено са ми фаворити. С изглед на това, че скоро излиза филм по Ready player one, решението ми вече беше взето доста лесно. След това започнах със списък какви неща бих добавила в такава кутия – свещи ( които сравнително бързо отпаднаха, защото знам, че тя не е особено голям почитател), дрехи и такъв тип аксесоари, книгоразделители, стикери… Тъй като ми наближаваше пътуване до Ню Йорк, където потенциално щях да имам достъп до по-големи книжарници, реших че първо ще разгледам там и тогава ще мисля да поръчам ако не съм си добавила достатъчно нещица. Успях да се уредя с прекрасени, изгодни книжни аксесоари и книгораздели (ще видите всичко в поста на Тихи), после се влюбих в един несер, открих страхотна дървена кутийка, която сметнах, че би и била практична и с не особено голямо въображение подредих нещицата вътре и нямах търпение да и я дам и да видя реакцията ѝ. (Взех повечето от аксесоарите от Barnes&Noble, несерът от cush.be, a книжката открих в книжарницата на Cielа.)

Време е за най-важната част, какво открих в моята кутия!

За жалост не се сетих от вълнения да я снимам преди безмислостно да разкъсам красивата опаковъчна кутия, с която си бе играла да я направи точно като подарък (но щастливо си пазя сивата(любимият ми цвят!) панделка). Първо видях от тези малки сладки нарязани хартийки, които да създадат съспенс докато видиш останалото в кутията =). Мина време, така че не съм убедена колко правилно помня реда на останалите нещица в кутията, но мисля че първо видях несесерът. Достатъчно голям да мога да си сложа по-дебелите книжки с твърди корици, което даже вече успешно тествах, за да мога да ги слагам спокойно в раницата. Имаше пликче със 3 прекрасни котешки значки, които сега се разполагат по раницата ми и постоянно следя да не загубя някоя. Два ръчно направени магнитни книгоразделителя с ленивци (<3), които в момента редувам между всяко следващо четиво. Стикерчета за книга, да си отбелязвам разни бележки докато чета, с конвърски, идващи съвсем навреме, защото моите с бухалчетата вече бяха на свършване. Абе всички нещица бяха все в мой стил, практични, удобни –  точно това, което ми трябва и ми харесва. И стигаме до най-голямата част от една книжна кутия, а именно книгата. От доста време Тихи ми е давала препоръки за книги от романтичния жанр, но нека бъдем честни, когато излизат постоянно нови книги в изпробваните жанрове, а се стремиш да затягаш бюджета, книгите които очакваш винаги изместват тези, които си поставил в списъка с експериментална цел, да провериш нов жанр, нов автор. След това уводно изречение е редно да кажа, че изобщо не страня от любовния жанр, просто повечето книги в този стил са по-скоро YA и рядко съм попадала извън него. Затова и в кутията си открих – Julie Garwood – “Castles”. За жалост още не съм стигнала до нея, но по план ще се захвана с нея, когато Тихи хване “Играч първи приготви се”, за да може после заедно да коментираме и резултатите.

И това беше първият ни такъв опит, който определно ще повторим ( може би около Коледа, ще се получи като готин коледен подарък). Намирам тази идея, за изключително готина и приятна, първо развихря въображението в друга посока, процесът на измисляне на съдържанието на такава кутия, определено е интересен и забавен и преживяването си заслужава. Затова ако имате познати, с които просто да си размените подаръци, или пък нечий празник наближава, това определено е иновативно, различно и може да бъде особено персонално и лично. Освен това не мога да пропусна да отбележа, че наистина оценявам всички усилия на хората занимаващи се със subscription кутии, защот е ужаааасно трудно да намериш яките неща, които ти хрумват на прилични цени, така че да се вмъкваш в определен бюджет.

 

BookTubeAThon 2017 – Wrap up

Здравейте,

BookTubeAThon-а завърши много отдавна, но както разказахме с Тихи в TBR поста ни, леко удължихме периода и за нас края дойде след първата седмица на август тоест официално на 5ти август. Всъщност първоначално беше до края на месец юли, но още в началото поради изникнали обствоятелства стигнахме до извода, че е хубаво да му дадем още една седмица време. И така, това е официалният срок, но неофициално аз ще поставя за край 13ти август, защото тогава прелистих последната страница на една от книгите за четатона и за да изглежда малко по-добре равносметката ми, а и защото ми се ще да кажа две-три думи за книжката ще чийтна лекичко. Последна вметка, тук ще намерите равносметката на Тихи, но тъй като TBR -а ни беше общ, решихме че ще е хубаво да преплетем и равносметката си, така че надолу ще прочетете предизвикателствата и на двете.

След всички ненужни обяснения е време да пиша по същество – Прочетох 5 книги, с което очевидно не съм изпълнила предизвикателството за 7те книги, но въпреки това съм изключително доволна от книжките, които прочетох през този readathon, определено имаше добри попадения, в което ще се убедите и по-високите оценки ;).

1/ Read a book with a person on the cover.
(Прочети книга с човек на корицата.)

Гери:  “So much I want to tell you” на Anna Akana. И я прочетох изцяло във влака така, че даже покрива и предизвикателството за изцяло прочетена книга навън. Много ми хареса, както съм казвала, обожавам стила на Anna Akana – откровена, изпълнена със съвети, забавни моменти, както и някои не толкова забавни, но които са част от живота и трябва да преживеем. Оценка: 5/5

Тихи: “Giant Days vol. 2” на John Allison, Lissa Treiman, Max Sarin, Whitney Cogar. По-паметливите вероятно ще се учудят защо Giant Days vol. 2 се споменава тук. Уви, не успях да прочета комикса изцяло навън, както възнамерявах, нито път стигнах до книгата, която по начало си бях избрала за това предизвикателство, та се наложи да импровизирам. Добрата новина е, че останах доволна от четивото и отново се забавлявах с вече познатите ми герои и предизвикващите смях каши, в които се забъркваха. Оценка: 4/5

2/ Read a hyped book. (Прочети популярна книга.)

Гери: “Каравал” на Стефани Гарбър. Успях да се насладя на тази приказка, докато бях на почивка, сред природата и доста бързо и успешно се потопих в историята. Увлекателна, приключенска, определено си заслужава целия hype около нея. Оценка: 5/5

Тихи: “A House at the Bottom of a Lake” на Josh Malerman. Тази новела леко ме измъчи, по няколко причини. Очаквах да я отметна в приличен (за моите стандарти на четене) срок, а тя взе, че ми се закучи още в началото. Първо подхванах българското издание, но не се харесахме с превода, в който за съжаление, открих грешки, които не успях да подмина. Затова се прехвърлих на английското издание, та се наложи да я започна отначало. Атмосферата и стила на писане определено ме увлече и като цяло четях с интерес, но развръзката (ако мога да я нарека така) ме остави леко разочарована. Сякаш автора ни нахъсваше за нещо грандиозно, което не получихме, стигайки до последната страница. Оценка: 3/5

3/ Finish a book in one day.
(Завърши книга за един ден.)

Гери: “5 seconds” на Bryan Lee O’Malley. Прочетох 5 seconds, но не за 1 ден, затова не успях с нея да изпълня това предизвикателство. Но както казах по-горе мемоара на Ана Акана изпълнява условието, така че броя challenge-a за преминат.  Както и предните две книжки в този четатон и от тази останах супер доволна. Графиките, историята – всичко в стила на Bryan Lee O’Malley. Оценка: 5/5

Тихи: “Very Good Lives” на J.K. Rowling. Всъщност това малко, сладко книжле бе първото ми четиво за BookTubeAThon-a, макар в случая да бележи последното изпълнено от мен предизвикателство за четатона. Реших да започна с него, за да набера инерция и останах доста доволна от избора си. Речта на Роулинг, представена в подобен формат, си беше удоволствие за четене и несъмнено те кара да се замислиш. Въобще не съжалявам, че си купих книжния вариант, макар лесно да може човек да намери видеото в YouTube. Оценка: 5/5

4/ Read about a character that is very different from you.
(Прочети книга с герой, който е много по-различен от теб.)

Гери: “Любова е “целувка на дама” на Елизабета Флумери и Габриела Джакомети беше изборът ми за тази категория, но тъй като я преотстъпих на леля ми да я чете, не успях да я подхвана и затова я замених с “Крайно нелогично поведение” на Джон Кори Уейли. Главният герой е агорафоб и не е напускал дома си от три години. Това е янг адълт книга за притятелството, за mental illness, за любовта и родителите. Хареса ми и може би улучих много подходящ момент, в който да я чета, защото по някаква причина напоследък ми е много интересно да чета и да уча за хора с психични разствойства, защото според мен е много важно човек да има поне бегла представа за тях, а не просто да се страхува и да ги отрича. Оценка: 5/5

Тихи: По начало имах съмнения, че ще стигна до новелата, която си бях избрала за това предизвикателство (Hard to Hold on To” на Лора Кей), но си е направо тъжно колко зле се представих на четатона. Разбира се, няма да го оставя книжлето непрочетено. Планирала съм го за тази година, така че ще мине под ножа по някое време. Само не ме питайте кога точно.

5/ Finish a book completely outdoors.
(Прочети цяла книга навън.)

Гери: “13 причини защо” на Джей Ашър. Вече бях изгледала сериала, когато реших че искам да прочета и книгата. Смятам, че е много ценна история за депресията, за това колко унищожаваща може да бъде тя. Да покаже колко важно е участието на хората около човек, който е попаднал в такова състояние. Мисля, че няма да ви изненадам и с високата си оценка. Оценка: 5/5

Тихи: Четенето навън действително се оказа предизвикателство. Започнах го съвсем съвестно с Giant Days vol. 2, дори помъкнах комикса с мен на плажа, но по законите на Мърфи се оказа, че по време на отпуска е най-трудно човек да отдели време за четене, или явно аз просто не го умея това. Затова втората половина на volume-a си я прочетох вкъщи, на сенчица. Мисля, че гърба ми ми е страшно благодарен за това, като се има предвид как го опърлих на плажа.

6/ Read a book you bought because of the cover.
(Прочети книга, която си купил/а заради корицата.)

Гери:  “Когато Марни беше там” – Джоан Г. Робинсън. До нея така и не успях да стигна, но се надявам да я подхвана скоро, защото седи в TBR рафта ми вече повече от година. 🙂

Тихи: Подобно на Гери и аз не стигнах до “Когато Марни беше там” – нашето общо четиво. Имахме добри намерения, цяла седмица се подпитвахме една друга кога ще го почваме, защото искахме да го четем заедно, но кака ви Тихи така се закучи с Малерман, че всяка надежда бе изгубена. Както спомена Гери по-горе обаче и двете сме нахъсани да я прочетен скоро.