Browsing Category:

Offtopic

Хобитата извън комфортната зона :)

Спомням си, когато бях дете как скачах от интерес на интерес – да се науча да пея (това е невъзможна задача), да танцувам, да пиша… В различните периоди различни желания са взимали превес и съм им отделяла повече временце да опитвам, но когато не се получаваше, бързо се отказвах. Винаги благородно съм завиждала на онези талантливи и креативни хора, на които отстрани изглежда сякаш всичко им се отдава. Естествено бях малка тогава и си мислих, че всичко е талант, че ако не потръгне от първия път значи това не е твоето нещо. Сега гледам по-различно на нещата, оценявам точно колко много усилия трябва да хвърли човек, за да стане добър – всичко се постига с практика, практика, критика и пак практика.

Няколко пъти съм почвала да пиша блогове, опитвала съм да пиша стихотворения, кратки разкази и всеки път съм гледала към предишните опити и съм си мислила, колко зле съм се справяла тогава и съм виждала поне някакво подобрение в новия опит. Имам още много път и в този блог да извървя, за да кажа, че съм доволна от резултата, може би никога няма и да се стигне до такъв момент, но важното е, че докато това ми носи вдъхновение и усещам развитие в себе си ще продължавам да опитвам. Има много нашумели проблеми в блогърското общество напоследък, не знам дали бих могла да ги опиша по-добре от постът на Теми, в който разказва “защо книжните среди я депресират”, но са проблеми, които е хубаво да се обсъждат повече. Защото е странно блогърското общество да бъде агресивно помежду си, да се нападаме за различното мнение, да създадем такива рамки на блог постовете си, че хора да се чувстват притиснати да четата само най-новите нашумели книги и да бързат с ревюта, в които не влагат никаква истинска емоция.  Ще се повторя сигурно за пореден път, но е важно и да четем и да пишем за удоволствие, защото когато то се загуби е безмислено.

Но леко се отплеснах и да се върна на темата за хобитата. След писането, няколко пъти се вдъхновявах от фотографията, може би това е нещо, с което постоянно почвах и много бързо се отказвах. Най-накрая тази година се настроих правилно и изкарах няколко онлайн курса, добих по-реалистична представа за необработените снимки, понаучих кое копче и насторйка на фотоапарата какво значи… и сега е време за практика. Трябваха ми 25 години да се науча, че всичко става с практика и няма да е добро от първия опит. Често гледам инстаграм акаунта си и виждам дребните стъпки към подобрението, но докато преди просто се натъжавах как нещо не се получава и не е достатъчно добро и как никога няма да се справя, сега се хванах в ръце и започнах да уча, чета каквото ми е необходимо и да се опитвам. Няма нищо в лошо и отчайващо в поредната снимка, в която виждаме хиляди недостатъци в последствие или пък в критиката, която прочетем. Всъщност няма нищо по-хубаво от критиката, една от основните причини, че ми отнема толкова много време да се науча, е че нямам добър източник на градивна критика. Друг голям проблем е, че оценявам качеството на снимката си в броя like-ове, но това изобщо не е правилната единица, според която да преценявам добре ли сме се справили. Изобщо не смятам, че инстаграм е правилната социална мрежа, в която да започнем да се учим да снимаме и развиваме в тази насока. Перфектното място за черпене на идеи и вдъхновение, за откриването на добри практики – да, но не и за учене и търсене на одобрение.

След толкова много писания, всъщност целта ми беше да покажа, че ако харесваме нещо и искаме да сме добри в него, да не очкаваме да стане веднага и бързо. Ако се получи – страхотно, но ако не – просто да си дадем време и да вложим усилия. И когато нещо ни прави щастливи дори малко хора да го оценяват, това не го прави по-маловажно или по-безмислено, стига на нас да ни харесва това е всичко от което се нуждаем :). Затова хайде, усмихнете се, открийте нещо, което винаги сте искали да правите, но не сте били сигурни, че е за вас и започнете – намерете курс, книга или каквото сметнете за полезно, или пък просто почнете да пркатикувате. Ще отнеме време, но после ще се обърнете и ще сте благодарни, че сте взели решение да се захванете и да вложите усилие. Независимо от крайните резултати – по пътя ще откриете много ценни уроци.

 

My reading routine 🦄

В предишния пост за книгите, които изоставяме, споменах че за мен процеса на четене е като спа процедура, като специално изживяване на почивка и релакс докато съзнанието ми се рее из страниците на новото подхванато четиво.  А и вече сме октомври, есен е, красиво е и изобщо сезонът ми създава едно такова специално настроение. И ми хурмна, че искам да споделя “идеалната” си рутина за четене, естествено възможността всички изброени стъпки да присъстват е много малка, но понякога успяваме да си откраднем достатъчно време, за да изпълним перфектния ритуал по създаване на пълен уют.

 

Първото най-важно нещо е да си избера кое местенце в къщи ми се струва

най-подходящо за четене – трбява да е удобно и меко, да има достатъчно светлина… Все още нямам обособен кът за четене, някой ден, когато живея в собствено жилище имам пълен план в главата си как да изглежда, но за сега се задоволявам с леглото в моята стая. То има няколко минуси, нямам достатъчно дневна светлина, по скоро имам прозорец, който обаче ако дръпна пердетата става твърде светло в цялата стая. А аз бих предпочела да е така че да влиза малко светлина отстрани или зад мен, но да не е твърде много, ако успявам изобщо да се изразя достатъчно ясно. Освен това в бъдеще със сигурност ще имам 1-2 котки, които доволно да идват при мен да ми мъркотят <3.

Естествено следващата стъпка е да изберем какво настроение искаме да създадем посредством аромати и свещи. Аз обикновено паля по една свещ, но дори нейното единствено малко пламъче, успява да ме накара да се чувствам уютно и защитено. Добра идея са и арома лампите или дифузерите, ако сте фен на аромотерапията. А ако разполагате с камина – то не знам колко по-перфектно би могло да бъде. След като запалим каквото можем и подготвим обстановката около себе си, аз лично обичам да си направя чаша кафе / чай / топъл шоколад…каквато топла/студена напитка ви влече :). Аз съм повече coffee person и затова по-често мога да бъда открита с чаша кафе в ръка.

Ако сте почитатели и на дребни сладкиши, соленки, плодове или някакъв

тип мини закуски също е удобно да си ги подготвите да са на една ръка разстояние. Като огромен фен на сладкото, ако желанието ми за по-здравословен начин на живот не надделее, когато се убеждавам да си нарежа ябълка, банан или някакви горски плодове, понякога подбирам някакви малки вафлички, бонбонки, но гледам да не са цапащи и силно шоколадови като се затоплят, защото не искам да си нацапам книгата естествено.

И след всичкия този процес на подготовка е времето да се облечем в нещо комфортно, моят избор винаги си остават пижамките, взимаме одеялото и книжката и се настаняваме удобно в подготвеното кътче.  И щях да забравя естетсвено, че след цялото отделеното време да подредим всичко и да си създадем пълен комфорт около себе си, няма как да пропуснем да направим една идеална инстаграм снимка ;).

За жалост доста по-рядко имаме такава възможнсот да създадем такъв книжен рай и често пъти просто открадваме време да прочетем няколко странички дали преди да заспим, дали в градския транспорт, където вероятно биха гледали много странно, ако се качим по пижама, загърнати в одеяло със свещ в едната ръка и книга в другата. Но определено си заслужава понякога да се поглезим и отделим това време за нас си. А вие имате ли си ваша рутина, когато имате повече време и сядате да четете? 🙂

Минимализмът и книгите :)

Всичко започна с манията ми да разглеждам интериорни снимки и да си мечтая, но това е друга тема на разговор. Така открих за първи път минималистичното обзавеждане и неговата красота. Не просто е изключително семпло и подредено, но и свободното пространство, дори само от снимка внушава спокойствие, консистентност и чувство за баланс. През 2015-та започнах  да се интересувам от минимализма като житейска философия, като начин на живот. Прочетох “Minimalism: The Essential Guide To Liviing Simpler…” на Mary Johnson, която по това време беше безплатна за Kindle (предполагам, че все още е) и започнах да разсъждавам над собствените си навици и начин на живот. Определено не е най-добрата книга, която може да се открие на тази тема, но беше добро начало. Почнах да следя блогове, видеа в YouTube, когато Бард издадоха “Магията на подреждането” на Мари Кондо, веднага си я взех, макар че засрамено ще си призная, че все още седи в TBR купчинката ми.

Какво успях да въведа от идеите на минимализма в ежедневието си? Тъй като не живея още в собствен апартамент, голяма част от начина на обзавеждането и подредбата на мебелите я оставих за вбъдеще. Първото с което се захвнах, беше да разчистя дреболийките, които пазя още от детството си с някаква сантементална стойност, но все неща за които изобщо не се сещам докато не ги видя. И ми олекна, освободих доста голямо постранство от шкафовете си ( все още има какво да разчистя, а и постоянно се добавят нови, но стъпка по стъпка.) След това въведох този процес на подредба и в дрехите си, избрах си три основни цвята, в които да пазарувам – сиво, черно и синьо. Колкото и странно да изглежда, ограничаването на гамата от цветове помага доста за намаляване на бройката дрехи, които бих купила. Тъй като по принцип не съм особено голям разбирач или пък да нося по-особени дрехи, с по-няколко бройки почти еднакви тениски/блузи и дънки съм изключително доволна от гардероба си. С обувките резултата е същия – нося предимно Converse или Vans, така че там решението беше още по-просто и лесно.

И стигнахме до темата на този пост, а именно книгите. И там е най-големият проблем, аз съм човек, който рядко, да не кажа никога – препрочита книги, но въпреки това многоо харесвам идеята за голяма и красива библиотека (естествено частта с почистването на прахтa по нея хич не ми харесва). В последните месеци понамалих поне бройката книги, които купувам на месец, което е една идея подобрение. Всички английски книги ги чета на kindle или ibook приложенията и естествено има изключения. А книгите,  които не съм харесала и съм сигурна, че няма да им дам друг шанс ги дарявам. И съм в една постоянна дилема между желанието да поддържам библиотеката си, да живея минималистично, а и не малък фактор е че пазейки тези книги за себе си не ги дарявам на хора, които може би не могат да си ги позволят, а така просто седят и са красиви на рафтовете ми. Най-големият ми проблем всъщност е, че изключително често нямам възможност да ги разнасям на хартиен носител и ми се налага да си ги купя в електронен вариант или (скандално е знам) да си направя няколко снимки на няколко страници напред (не, не ги разпространявам после, направо ги трия), за да мога да чета през деня и реално с изключние на ваканциите и вечерите или пък почивните дни не ги чета в любимия си книжен вариант.  Често пъти се опитвам да си представя как няколко месеца просто ще чета в електронен вариант, но по принцип харесвам да си чета книгите на български, а не много от тях ги има като e-book.

Минимализмът е философия за това да се освободим от привързаността си към материалното, но идеята не е да махнем предметите, които ни правят щастливи.  И добре осъзнавам, че ако да се лиша от прекрасната ми библиотека би помрачило щастието ми, то мога да живея минималистично и без да правя тази “жертва”. Но са въпроси, които постоянно си задавам и разсъждавам, особено в днешния начин на живот. Не се заблуждавам – колкото и да не искам, всъщност съм част от едно комерсиално общество, гледам реклами на нещо ново и шайни, от което всъщност може би нямам нужда, но въпреки това почвам да искам и да намирам причини да си го купя.  Стана малко по-философско отколкото исках, но всъщност просто ми беше любопитно дали има и други хора, които се опитват да балансират между минимализма и желанието за една голяма библиотека? Какво е вашето мнени за минимализма? 🙂

Топ 10 bookish pet peeves :)

Не се сещам за хубав български превод на pet peeves, затова ще оставя заглавието така. Това са онези малки, глупави дразнители, които колкото и да осъзнаваме, че са супер дребни, въпреки това вътрешно направя ни разяждат.  И след доста чудене какъв да е седмичния ми пост, реших да споделя моите топ 10 мини дразнители (и въпреки, че заглавието го предполага, няма да ги наредя в определен ред, защото някак си всички ме дразнят почти еднакво. )

  1. Различни размери на книгите в една поредица – направо ме ужасява, когато сложа поредицата си на рафта и видя, че не се подравняват еднакво. Бърка дълбоко в чувството ми за консистентност. С годините се преборих с желанието, всички книги на рафта ми да са хубаво и еднакво подравнени, защото добре осъзнавам, че е невъзможно, но искам поне, когато са от една серия, да изглеждат красиво една до друга.
  2. Което води до второто нещо, което много не харесвам, а именно неконсистентни корици в една серия. – Нямам много такива поредици, за щастие, но когато стана свидетел на такова странно решение, нещо в мен умира… бавно и мъчително.
  3. Филмови  корици – Сигурно има тук таме изключения, но в повечето случаи не харесвам идеята да има сцени/ герои от филма на корицата. Като цяло не харесвам да има хора, на корицата, но пак отбелязвам има не малко изключения.
  4. Отварянето широко на чужда книга – Сериозно! Ако книгата не е твоя, винаги е хубаво да се съобразиш със собственика, и ако знаеш, че обича да си пази книгите, не я отваряш твърде много или пък да я подмяташ 5 минути в ръцете си. И не ме разбирайте грешно, уважавам ако някой не си пази твърде много книгите или пък е в друагата крайност – няма значение – просто е важно да се уважава чуждата собственост :).
  5. Хора, които поставят книгите в книжарниците на произволни места, размествайки ги или пък книжари, които имат твърде магическа представа за подредба на книгите – така че, никой да не успява да открие какво търси, или пък да намери своята примерно нова фентъзи книга в секцията отредена на Психология и self improvement.
  6. Стикери по корицата или някъде на последните страници, които в опитите да премахнеш оставяш грозни и гадни остатъци, които само да лепнат.
  7. Подробен и описателен стил на автора – Това е лично предпочитание към авторовия стил, не обичам твърде подробни описания. Харесва ми голяма част да е оставена на въображението, а и по някаква причина, чета детайлните описания  многооооо бавно. Има книги обаче на които съм хвърлила око и въпреки, този стил искам да прочета, така че след някакъв период от време туко виж даже харесам този стил.
  8. Прегънати страници – ако някой ми вземе книга на заем и ми я върне с прегънати страници (или си личи, че са били прегъвани или пък ръб на корицата – направо ме побърква.
  9. Някой да ми говори докато чета –  Тъкмо съм си подготвила уютна среда, топъл чай / кафе, запалени свещи, започнала съм да чета, тотално игнорирайки света около себе си и някой да почне да ме прекъсва.
  10. Да ми спойлнат дискретно уж някой не важен детайл 🙁 – обичам всичко да ме изненадва докато чета и като видя някой спойлер някъде е като да ми развали целия кеф от четенето на някоя книга (със същата сила важи и за сериали и филми).

А какви са вашите малките дранзители? 🙂

Книжна кутия – предизвикателство

Често пъти готините идеи се раждат от нищото, някъде забулени в небрежните приказки преди или след работа, когато не ги търсим и не се чувстваме в най-креативната си форма. Затова съвсем очаквано, в един работен ден, рано сутринта, на Тихи и хрумна идеята какво ли би било да си направим книжка кутия взаимно една за друга, с книжка и разни благинки в нея и моментът, в който осмислих идеята си казах, че защо не. Знаем сравнително, кой какви книги има, какви неща харесва, нагласихме темата ни да бъде да зарибим другата по някой нов за него жанр и беше решено. Сложихме приблизителен бюджет от 50лв и плаващ краен срок и се захванахме с предизвикателството.

Преди да ви покажа какво открих в кутията от Тихи, ще ви разкажа как организирах моята. Първо реших да избера книгата, исках да левитира около YA жанра, защото е жанр, който аз чета и харесвам, но не бях сигурна кой  би бил най-добрия избор. След няколко минути взиране в собствената ми библиотека открих две книжки, които смятам, че Тихи би харесала и които определено са ми фаворити. С изглед на това, че скоро излиза филм по Ready player one, решението ми вече беше взето доста лесно. След това започнах със списък какви неща бих добавила в такава кутия – свещи ( които сравнително бързо отпаднаха, защото знам, че тя не е особено голям почитател), дрехи и такъв тип аксесоари, книгоразделители, стикери… Тъй като ми наближаваше пътуване до Ню Йорк, където потенциално щях да имам достъп до по-големи книжарници, реших че първо ще разгледам там и тогава ще мисля да поръчам ако не съм си добавила достатъчно нещица. Успях да се уредя с прекрасени, изгодни книжни аксесоари и книгораздели (ще видите всичко в поста на Тихи), после се влюбих в един несер, открих страхотна дървена кутийка, която сметнах, че би и била практична и с не особено голямо въображение подредих нещицата вътре и нямах търпение да и я дам и да видя реакцията ѝ. (Взех повечето от аксесоарите от Barnes&Noble, несерът от cush.be, a книжката открих в книжарницата на Cielа.)

Време е за най-важната част, какво открих в моята кутия!

За жалост не се сетих от вълнения да я снимам преди безмислостно да разкъсам красивата опаковъчна кутия, с която си бе играла да я направи точно като подарък (но щастливо си пазя сивата(любимият ми цвят!) панделка). Първо видях от тези малки сладки нарязани хартийки, които да създадат съспенс докато видиш останалото в кутията =). Мина време, така че не съм убедена колко правилно помня реда на останалите нещица в кутията, но мисля че първо видях несесерът. Достатъчно голям да мога да си сложа по-дебелите книжки с твърди корици, което даже вече успешно тествах, за да мога да ги слагам спокойно в раницата. Имаше пликче със 3 прекрасни котешки значки, които сега се разполагат по раницата ми и постоянно следя да не загубя някоя. Два ръчно направени магнитни книгоразделителя с ленивци (<3), които в момента редувам между всяко следващо четиво. Стикерчета за книга, да си отбелязвам разни бележки докато чета, с конвърски, идващи съвсем навреме, защото моите с бухалчетата вече бяха на свършване. Абе всички нещица бяха все в мой стил, практични, удобни –  точно това, което ми трябва и ми харесва. И стигаме до най-голямата част от една книжна кутия, а именно книгата. От доста време Тихи ми е давала препоръки за книги от романтичния жанр, но нека бъдем честни, когато излизат постоянно нови книги в изпробваните жанрове, а се стремиш да затягаш бюджета, книгите които очакваш винаги изместват тези, които си поставил в списъка с експериментална цел, да провериш нов жанр, нов автор. След това уводно изречение е редно да кажа, че изобщо не страня от любовния жанр, просто повечето книги в този стил са по-скоро YA и рядко съм попадала извън него. Затова и в кутията си открих – Julie Garwood – “Castles”. За жалост още не съм стигнала до нея, но по план ще се захвана с нея, когато Тихи хване “Играч първи приготви се”, за да може после заедно да коментираме и резултатите.

И това беше първият ни такъв опит, който определно ще повторим ( може би около Коледа, ще се получи като готин коледен подарък). Намирам тази идея, за изключително готина и приятна, първо развихря въображението в друга посока, процесът на измисляне на съдържанието на такава кутия, определено е интересен и забавен и преживяването си заслужава. Затова ако имате познати, с които просто да си размените подаръци, или пък нечий празник наближава, това определено е иновативно, различно и може да бъде особено персонално и лично. Освен това не мога да пропусна да отбележа, че наистина оценявам всички усилия на хората занимаващи се със subscription кутии, защот е ужаааасно трудно да намериш яките неща, които ти хрумват на прилични цени, така че да се вмъкваш в определен бюджет.

 

BookTubeAThon 2017 – Wrap up

Здравейте,

BookTubeAThon-а завърши много отдавна, но както разказахме с Тихи в TBR поста ни, леко удължихме периода и за нас края дойде след първата седмица на август тоест официално на 5ти август. Всъщност първоначално беше до края на месец юли, но още в началото поради изникнали обствоятелства стигнахме до извода, че е хубаво да му дадем още една седмица време. И така, това е официалният срок, но неофициално аз ще поставя за край 13ти август, защото тогава прелистих последната страница на една от книгите за четатона и за да изглежда малко по-добре равносметката ми, а и защото ми се ще да кажа две-три думи за книжката ще чийтна лекичко. Последна вметка, тук ще намерите равносметката на Тихи, но тъй като TBR -а ни беше общ, решихме че ще е хубаво да преплетем и равносметката си, така че надолу ще прочетете предизвикателствата и на двете.

След всички ненужни обяснения е време да пиша по същество – Прочетох 5 книги, с което очевидно не съм изпълнила предизвикателството за 7те книги, но въпреки това съм изключително доволна от книжките, които прочетох през този readathon, определено имаше добри попадения, в което ще се убедите и по-високите оценки ;).

1/ Read a book with a person on the cover.
(Прочети книга с човек на корицата.)

Гери:  “So much I want to tell you” на Anna Akana. И я прочетох изцяло във влака така, че даже покрива и предизвикателството за изцяло прочетена книга навън. Много ми хареса, както съм казвала, обожавам стила на Anna Akana – откровена, изпълнена със съвети, забавни моменти, както и някои не толкова забавни, но които са част от живота и трябва да преживеем. Оценка: 5/5

Тихи: “Giant Days vol. 2” на John Allison, Lissa Treiman, Max Sarin, Whitney Cogar. По-паметливите вероятно ще се учудят защо Giant Days vol. 2 се споменава тук. Уви, не успях да прочета комикса изцяло навън, както възнамерявах, нито път стигнах до книгата, която по начало си бях избрала за това предизвикателство, та се наложи да импровизирам. Добрата новина е, че останах доволна от четивото и отново се забавлявах с вече познатите ми герои и предизвикващите смях каши, в които се забъркваха. Оценка: 4/5

2/ Read a hyped book. (Прочети популярна книга.)

Гери: “Каравал” на Стефани Гарбър. Успях да се насладя на тази приказка, докато бях на почивка, сред природата и доста бързо и успешно се потопих в историята. Увлекателна, приключенска, определено си заслужава целия hype около нея. Оценка: 5/5

Тихи: “A House at the Bottom of a Lake” на Josh Malerman. Тази новела леко ме измъчи, по няколко причини. Очаквах да я отметна в приличен (за моите стандарти на четене) срок, а тя взе, че ми се закучи още в началото. Първо подхванах българското издание, но не се харесахме с превода, в който за съжаление, открих грешки, които не успях да подмина. Затова се прехвърлих на английското издание, та се наложи да я започна отначало. Атмосферата и стила на писане определено ме увлече и като цяло четях с интерес, но развръзката (ако мога да я нарека така) ме остави леко разочарована. Сякаш автора ни нахъсваше за нещо грандиозно, което не получихме, стигайки до последната страница. Оценка: 3/5

3/ Finish a book in one day.
(Завърши книга за един ден.)

Гери: “5 seconds” на Bryan Lee O’Malley. Прочетох 5 seconds, но не за 1 ден, затова не успях с нея да изпълня това предизвикателство. Но както казах по-горе мемоара на Ана Акана изпълнява условието, така че броя challenge-a за преминат.  Както и предните две книжки в този четатон и от тази останах супер доволна. Графиките, историята – всичко в стила на Bryan Lee O’Malley. Оценка: 5/5

Тихи: “Very Good Lives” на J.K. Rowling. Всъщност това малко, сладко книжле бе първото ми четиво за BookTubeAThon-a, макар в случая да бележи последното изпълнено от мен предизвикателство за четатона. Реших да започна с него, за да набера инерция и останах доста доволна от избора си. Речта на Роулинг, представена в подобен формат, си беше удоволствие за четене и несъмнено те кара да се замислиш. Въобще не съжалявам, че си купих книжния вариант, макар лесно да може човек да намери видеото в YouTube. Оценка: 5/5

4/ Read about a character that is very different from you.
(Прочети книга с герой, който е много по-различен от теб.)

Гери: “Любова е “целувка на дама” на Елизабета Флумери и Габриела Джакомети беше изборът ми за тази категория, но тъй като я преотстъпих на леля ми да я чете, не успях да я подхвана и затова я замених с “Крайно нелогично поведение” на Джон Кори Уейли. Главният герой е агорафоб и не е напускал дома си от три години. Това е янг адълт книга за притятелството, за mental illness, за любовта и родителите. Хареса ми и може би улучих много подходящ момент, в който да я чета, защото по някаква причина напоследък ми е много интересно да чета и да уча за хора с психични разствойства, защото според мен е много важно човек да има поне бегла представа за тях, а не просто да се страхува и да ги отрича. Оценка: 5/5

Тихи: По начало имах съмнения, че ще стигна до новелата, която си бях избрала за това предизвикателство (Hard to Hold on To” на Лора Кей), но си е направо тъжно колко зле се представих на четатона. Разбира се, няма да го оставя книжлето непрочетено. Планирала съм го за тази година, така че ще мине под ножа по някое време. Само не ме питайте кога точно.

5/ Finish a book completely outdoors.
(Прочети цяла книга навън.)

Гери: “13 причини защо” на Джей Ашър. Вече бях изгледала сериала, когато реших че искам да прочета и книгата. Смятам, че е много ценна история за депресията, за това колко унищожаваща може да бъде тя. Да покаже колко важно е участието на хората около човек, който е попаднал в такова състояние. Мисля, че няма да ви изненадам и с високата си оценка. Оценка: 5/5

Тихи: Четенето навън действително се оказа предизвикателство. Започнах го съвсем съвестно с Giant Days vol. 2, дори помъкнах комикса с мен на плажа, но по законите на Мърфи се оказа, че по време на отпуска е най-трудно човек да отдели време за четене, или явно аз просто не го умея това. Затова втората половина на volume-a си я прочетох вкъщи, на сенчица. Мисля, че гърба ми ми е страшно благодарен за това, като се има предвид как го опърлих на плажа.

6/ Read a book you bought because of the cover.
(Прочети книга, която си купил/а заради корицата.)

Гери:  “Когато Марни беше там” – Джоан Г. Робинсън. До нея така и не успях да стигна, но се надявам да я подхвана скоро, защото седи в TBR рафта ми вече повече от година. 🙂

Тихи: Подобно на Гери и аз не стигнах до “Когато Марни беше там” – нашето общо четиво. Имахме добри намерения, цяла седмица се подпитвахме една друга кога ще го почваме, защото искахме да го четем заедно, но кака ви Тихи така се закучи с Малерман, че всяка надежда бе изгубена. Както спомена Гери по-горе обаче и двете сме нахъсани да я прочетен скоро.

Gembox за август

Здравейте =),

Сряда е и искам наистина да направя някакъв график на постовете си и ето ме с ревю на Gembox за месец август. За тези, които не са я чували, Gembox e месечна абонаментна кутия за романтична литература. Ужасно много харесвам идеята с абонаментните кутии – всеки месец ми е като на Коледа – развълнувано отварям новата кутия без да знам какви нещица ще открия в тях. Вече редовно си поръчвам BOPS и когато някой месец няма заради отпуска или заради по-голяма изненада, която ни очаква , се чувствам като че ли нещо важно липсва от ежедневието ми. Затова, когато видях Gembox дори не се замислих – веднага си я поръчах ( и планирам да се радвам на двете кутии още дълго време :))) ).

Набързо, преди да започна с ревюто искам да кажа какво ми хареса най-вече в новата месечна кутия на Преслава – подаръчетата освен книгата, които откриваме в нея, са козметични и практични. Не ме разбирайте погрешно – ужасно много се радвам на малките книжни аксесоари, които откриваме в BOPS, но ако си позволявам всеки месец да получавам двойна доза такива нещица, просто не знам кога свободното място в къщи ще свърши, а и отскоро се старая да живея по минималистично и това определено няма да помогне.

И така тази месечната тема беше – “Любов и омраза”, а ето я и кутията: 

Още с разкъсването на пликчето на Еконт ме лъхна прекрасния ягодов аромат, който се носеше от малкото розов пликче, което виждате пълно с чай “Ягодовка целувка”, който ухае божествено, а нямам търпение и да тествам на вкус.

Следващият артикул, който веднага видях е ягодов душ гел на Aroma, който толкова хубаво мирише на ягоди, че чак бих се изкушила да го опитам :D. Като цяло, августовската определено е заложила на това да поглезим сетивата си.

Балсамът за устни на Хималая е също с вече познатия ни ягодов аромат, лек е, без наситен цвят и уставя много нежно и свежо усещане. А гелът за зъби е комплимент от Хималая, което ми се струва много приятен жест.  И този месец има рецепта – “Ягодов сладкиш Наполеон”, който само ще изчакам по-спокоен уикенд и веднага ще тествам.

И стигаме до най-важния артикул – книгата :).

Поради темата и няколкото подсказки, докато с Тихи си обсъждахме какви са вариантите и тя успя да отгатне книгата. Така, че не се изненадох, но се зарадвах, защото историята ми звучи много интересно и определено бих я прочела.

Следващата тема за месец септември е “Цветна феерия” :). Нямам никакви предположение каква книга ще ни изненада този път, но нямам търпение за ароматната тема в която ще ни потопи септември.

Здравейте :) (отново)

Здравейте,

За тези, които по случайност са попадали на блога ми преди – Върнах се! :):). След известни препятствия и загубата на старите ме постове се подвизавах в блога на Тихи, пишейки съвместни постове, но най-накрая открих време да възстановя собствения си блог. Още страдам за загубените постове, но пък може би едно ново начало не е лоша идея.

За тези, които не ме познават – Казвам се Гери, обичам книги, котки, да пътувам и да словоблудствам, да си мисля че мога да снимам и пиша :). Програмист по професия, но в свободното си време си мечтая да седна удобно с отворена книжка в ръка и да забия нос между ароматните ѝ страници.

За какво ще пиша в този блог? – За всякакви книжно свързани нещица или пък разкази за някое запомнящо се пътуване, филми и сериали, естествено. А ако искате да прочетете някои от ревютата ми -> ще ме откриете в Аз чета: цък. За разлика от предния път, ще се опитам да съм консистентна и да пиша по един пост (засега) всяка сряда.

Къде още можете да ме откриете из социалните мрежи: